Книгата „Златю Бояджиев – виденията на великия майстор“ (Жанет 45") излиза във второ, допълнено издание по повод 50-годишнината от кончината на големия български художник, която се навърши на 2 февруари 2026 г. Първото издание на труда на Димитър Пампулов се появява през 2013 г., а днес книгата се завръща, за да потвърди своята значимост и трайно присъствие в българската художествена и културна памет.

По думите на автора това не е „животопис в буквалния смисъл“, а нещо много повече – дълбоко и осмислено проникване в един трескаво преминал живот, белязан от изпитания, прозрения и творческа мощ.

 Ето какво споделя Пампулов за своя труд:

„Хилядолетната крепост на българския дух се е градила върху знайни и незнайни пилони. Бурите не ги отнесли, а ги закалили като заровена в земята стомана. Един от тези свещени стълбове, побити насред Пловдив, е Златю Бояджиев – вулканична сплав от талант, интуиция, интелект; господар на живописното платно, ненадминат творец, изстрадал и извървял пътя на непосилните изпитания.“

Творбата е финансирана от Община Пловдив по Компонент 4 „Произведения на пловдивски писатели и важни за града издания".

---

"За да бъде написана подобна книга, са нужни страстна и безкористна любов към изкуството и дълбоко уважение към личността на художника. Димитър Пампулов притежава тези качества в пълна мяра. И все пак, въпреки възхищението и емоционалната ангажираност, които пронизват текста, книгата не се превръща в славословие или в канонизация на образа на Златю Бояджиев. Напротив – авторът съумява да запази необходимата дистанция, която му позволява да съчетае близкия и отстранения поглед към твореца.

Той не издига паметник и не създава икона, а представя динамичен, сложен и противоречив образ, от който личността на Златю Бояджиев не само не губи, а печели. Четенето на книгата създава усещането за непосредствено присъствие – сякаш сме свидетели на случващото се, въпреки че авторът не е пряк очевидец на немалка част от описаните епизоди.

Впечатлява и писателският талант на Димитър Пампулов – с остър метафоричен език и парадоксални гледни точки той изгражда текст, който се чете на един дъх. Срещаме неочаквано силен и автентичен разказвач, самороден талант, чийто глас придава на книгата допълнителна художествена стойност." - проф. Чавдар Попов

 

 

  • КОЛЧО СЛЕПЕЦА

    Предателите са винаги най-отпред

    "Като си помисля само, че ако тези българи, дето са против европейска България, живееха през турско, едно щеше да е сигурно – никога нямаше да има Българско възраждане" - Колчо Слепеца, "Из кривиците на времето"

„Иска ми се и аз да мога да се държа като глупак, без да ме е грижа за последствията.”

Леонардо ди Каприо, американски актьор, роден на 11 ноември преди 52 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Синът на Спартак разказва…

Майкъл Дъглас с тъга и горчива ирония споделя, че затоплянето на отношенията с прочутия му баща настъпва след като Кърк преживява катастрофа и инсулт, след като губи син и след като самият Майкъл преминава през ада на рака в четвърти стадий – на езика – през 2010–2011 г.

 

„Ако не умираме един за друг, сме вече мъртви“

 

Театрална балада за любовта и надеждата

От драмата на човешките страсти до поезията на детството

 

Преводачът Огнян Стамболиев представя двама класици на румънската проза