Първата българска книга с рецепти излиза  отново след 145 години.  Тя е написана от Петко Славейков и е публикувана през 1870 г. в печатница „Македония” в Цариград. България тогава е все още част от Османската империя. Също като другите книги на стожера на родната литература, и тази носи възрожденския дух и има за цел да съхрани традициите.  „Готварска книга на Дядо Славейков” е издание на „Милениум”.

Когато съставя книгата, Славейков е на 43 години. Той явно има особено отношение към храната – всеки детайл е внимателно обмислен. Според него всяко нещо е важно – не само продуктите и реда на поставянето им в тигана или тенджерата, а и как точно се избират, как трябва да изглеждат, къде могат да се намерят най-добрите и дори как се хващат с ръка. Говеждото месо, например „когато е прясно, зрънцата му се виждат и стои някак си червеникаво, а тлъстината му бие на жълто. Кравешкото око стои малко по-стегнато и тлъстината му стои възбяла. Кога видиш месо да е тъмночервено и стегнато и по тлъстината му да има ципа, това показва, че или месото е вето и старо, или е от пустал добитък. Ако месото като го понатиснеш с пръст се издига и си иде на мястото скоро, то показва, че е добро и прясно, ако ли си остава мястото на пръста втрапено, то е старо”.

Цветистият език на Славейков е напълно запазен. „Въобще гъби, които имат добра миризма, са добри, а тези, които вонят, са лоши. Поръси малко сол на опакото на гъбата, ако стане жълта – мръсница е, ако ли почернее – добра е. Булото на лошите е пирпиляво и белизняво, като ги отрежеш – посиняват, а булото на добрите е червеникаво и дръжката им е бяла и корава”, съветва писателят.

От книгата става ясно как са правили тогава сливова ракия,но и такава от портокал, карамфил и лимон ракия. Славейков е сметнал за нужно да даде съвети и как да се оправи развалено вино или да се направи от бяло черно и обратно. Според книгата му може да се прави вино от праскови, сливи, стафиди, черници, круши, ябълки и бъз. В отделна глава е вкарана бирата, която писателят нарича пиво.