При строителни работи в графство Дорсет, Англия, в района на стария затвор в Дорчестър, са намерени тленни останки, за които се предполага, че са на Марта Браун – жената, която е първообраз на главната героиня от романа на Томас Харди „Тес от рода д'Ърбървил”.
Марта е реална личност, екзекутирана за убийството на съпруга си през август 1856 г. Героинята на Харди – Тес, има същата нещастна съдба, описана по брилянтен начин от писателя през 1891 г.
Романът е пропит от чувствата на Харди към екзекутирана без вина жена. Той е бил дълбоко впечатлен от несправедливото убийство на Марта Браун повече от 30 години. Бил е свидетел на екзекуцията заедно с около 4 000 души, извършена на централния площад в Дорчестър. 16-годишният тогава Харди е бил разтърсен от факта, че убийство на човек е извършено все едно е панаирно зрелище.
Първоначално романът се появява в цензурирана версия, издадена от британския илюстриран вестник „The Graphic”. Въпреки че сега се счита за важна част от английската литература, книгата получава противоречиви рецензии. Оригиналният ръкопис се пази в Британската библиотека, където може да се види, че първоначалното ѝ заглавие е било „Дъщеря на д'Ърбървилови“. През 2003 г. романът влиза в списъка под № 26 в проучването на ВВС – „Голямото четене”.
През 1979 г. Роман Полански филмира романа със заглавие „Тес”. В главната роля е Настася Кински. Лентата печели три „Оскар”-а от шест номинации.
ТОМАС ХАРДИ е роден на 2 юни 1840 г. в селцето Хайър Бокхамптън близо до Дорчестър. Баща му е строител и (подобно на Тес) потомък на старинен благороднически род. Любовта му към литературата и езиците е толкова голяма, че през 1860 год. постъпва като студент по съвременни езици в Лондонския университет („Кингс колидж“), като същевременно продължава да изучава готическа архитектура под ръководството на известния по онова време лондонски архитект сър Артър Бломфийлд. През 1863 г. получава наградата и медала на Института на британските архитекти за студията си „Цветна тухлена и теракотна архитектура“, както и наградата „Тайт“ за архитектурен проект. Но бедността, напрегнатата работа, непрекъснатото четене и задушаващата атмосфера на големия град, с който не успява да свикне, подкопават здравето му и той се завръща отново в Дорчестър, за да продължи работата си като архитект и реставратор при Джон Хикс. Първият му роман е „Беднякът и дамата” (1867 г.). Следват „Отчаяни средства”, „Под разваленото дърво”, „Далеч от безумната тълпа”, „Кметът на Кастърбридж” и др. Въпреки че „Тес…“ е най-популярният му роман, а според мнозина и неговият шедьовър, смята се, че и другите му „романи на характери и обстоятелства“ не му отстъпват по своите достойнства. Не е бил любимец на критиката тогава, но всички признават неподкупната му честност, упоритостта и трудолюбието, а хуманизмът, демократизмът и атеизмът прозират ясно във всичките му произведения.
Умира в Дорчестър на 11 януари 1928 г.
