При строителни работи в графство Дорсет, Англия, в района на стария затвор в Дорчестър, са намерени тленни останки, за които се предполага, че са на Марта Браун – жената, която е първообраз на главната героиня от романа на Томас Харди „Тес от рода д'Ърбървил”.

Марта е реална личност, екзекутирана за убийството на съпруга си през август 1856 г. Героинята на Харди – Тес, има същата нещастна съдба, описана по брилянтен начин от писателя през 1891 г.

Романът е пропит от чувствата на Харди към екзекутирана без вина жена. Той е бил дълбоко впечатлен от несправедливото убийство на Марта Браун повече от 30 години. Бил е свидетел на екзекуцията заедно с около 4 000 души, извършена на централния площад в Дорчестър. 16-годишният тогава Харди е бил разтърсен от факта, че убийство на човек е извършено все едно е панаирно зрелище.

Първоначално романът се появява в цензурирана версия, издадена от британския илюстриран вестник „The Graphic”. Въпреки че сега се счита за важна част от английската литература, книгата получава противоречиви рецензии. Оригиналният ръкопис се пази в Британската библиотека, където може да се види, че първоначалното ѝ заглавие е било „Дъщеря на д'Ърбървилови“. През 2003 г. романът влиза в списъка под № 26 в проучването на ВВС – „Голямото четене”.

През 1979 г. Роман Полански филмира романа със заглавие „Тес”. В главната роля е Настася Кински. Лентата печели три „Оскар”-а от шест номинации.

ТОМАС ХАРДИ е роден на 2 юни 1840 г. в селцето Хайър Бокхамптън близо до Дорчестър. Баща му е строител и (подобно на Тес) потомък на старинен благороднически род. Любовта му към литературата и езиците е толкова голяма, че през 1860 год. постъпва като студент по съвременни езици в Лондонския университет („Кингс колидж“), като същевременно продължава да изучава готическа архитектура под ръководството на известния по онова време лондонски архитект сър Артър Бломфийлд. През 1863 г. получава наградата и медала на Института на британските архитекти за студията си „Цветна тухлена и теракотна архитектура“, както и наградата „Тайт“ за архитектурен проект. Но бедността, напрегнатата работа, непрекъснатото четене и задушаващата атмосфера на големия град, с който не успява да свикне, подкопават здравето му и той се завръща отново в Дорчестър, за да продължи работата си като архитект и реставратор при Джон Хикс. Първият му роман е „Беднякът и дамата” (1867 г.). Следват „Отчаяни средства”, „Под разваленото дърво”, „Далеч от безумната тълпа”, „Кметът на Кастърбридж” и др. Въпреки че „Тес…“ е най-популярният му роман, а според мнозина и неговият шедьовър, смята се, че и другите му „романи на характери и обстоятелства“ не му отстъпват по своите достойнства. Не е бил любимец на критиката тогава, но всички признават неподкупната му честност, упоритостта и трудолюбието, а хуманизмът, демократизмът и атеизмът прозират ясно във всичките му произведения.

Умира в Дорчестър на 11 януари 1928 г.

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Философия е, когато ти не разбираш какво ти говоря, а аз не разбирам ти какво ми говориш.“

Бранислав Нушич, сръбски писател и драматург, роден на 20 октомври преди 162 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...