Константин Йорданов  - директорът на издателство „Сиела” поиска в ефир оставката на министъра на културата Вежди Рашидов. Вчера Йорданов гостува в Сутрешния блок на телевизия Bulgaria ON AIR, където публично зададе на министър Рашидов няколко ключови въпроса , свързани с библиотеките и книгоиздаването в България:

 1. Защо стандартът за библиотечно-информационното обслужване, който най-накрая стана част от Закона за обществените библиотеки и бе приет през 2015 г., се забави с цели 6 години?

 2. Според световните стандарти на ЮНЕСКО трябва да се отделят минимум 18 млн. лв. за библиотеките в България. През 2015 г. бе прието да се дадат 8 млн. лв., което е на базата на 0,15 книги на глава от населението, или общо 800 000 книги. Министерство на културата поиска само 3 млн. лв. Кой определи точно тази сума и защо поиска 3 млн. лв. вместо предвидените от правителството 8 млн. лв.?

 3. Между първо и второ четене на Закона за бюджета за 2016 г. дори тези пари, предвидени за библиотеките, изчезнаха. Къде отидоха тези 3 млн. лв.?

 Йорданов подчерта факта, че книгите в България имат корична цена и ясни търговски отстъпки, което автоматично означава, че от купуване на книги не може да се краде и да се взимат комисиони. 

Ако се обърнем към статистиката, ще се уверим колко важни са библиотеките за българина. У нас годишно на глава от населението се пада 1 закупена книга, а в развитите страни – 10 книги, и това е съвсем логично с оглед на икономическото положение в България. Именно затова попълването на библиотечния фонд е от ключово значение, тъй като чрез библиотеките българинът ще има достъп до повече и по-разнообразна литература. Ако библиотеките в България разполагат с повече пари, за тях няма да представлява трудност да купуват между 500 и 1000 бр. от книгите на младите български писатели, което ще спомага за налагането на нови имена в съвременната българска литература, както и за издаването и преиздаването на техните книги в по-големи тиражи. Тук отново може да се даде отчетлив пример – библиотеките в скандинавските страни купуват по 800 бр. от всяка книга на техен местен автор, а книги като романа „Човек на име Уве”на шведа Фредрик Бакман например са продадени в тираж от над 400 000 бр. в родината си. В България най-високият тираж на продадена книга на годишна база е 50 000 и това е прецедент. 

„Ние искаме пари за библиотеките, а не за издателствата. В понеделник написахме недоволствено писмо и чакаме реакция. Всички ние – библиотекари, учители по литература и автори, както и книжарите и книгоразпространителите, искаме оставката на Рашидов", каза Йорданов.

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Има само една позиция за един артист. Той трябва да стои изправен.”

Дилън Томас, уелски поет и драматург, роден на 27 октомври преди 112 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Слай си спомня за своята бурна младост (ревю)

 

„Стъпалата“ е вдъхновяваща и искрена мемоарна книга, дело на легендарния Силвестър Сталоун.

Срещу съдбовността

 

„Всичко, което се случва“ на Теодора Димова. Това е роман за паметта, който стъпва на исторически факти и свидетелства, който използва реални личности за прототипи, но който е и чиста фикция, от което идва голямата му сила.

Завръщане у дома (ревю)

 

„Нина Роза“ – между корените и емиграцията. Филмът печели „Сребърна мечка“ за сценарий на последното издание на „Берлинале“, както и наградата на публиката на София Филм Фест и „Златна роза“ във Варна.