Писателката Кристин Димитрова издаде в книга 3-годишното си изследване на българския образ в британската, американската и англоканадската преса. То носи заглавието „Ефирни песни и тайни служби“. Пред телевизия BIT тя разказа как изглеждаме в очите на западните медии.

"Ефирните песни и тайните служби са поводът, поради който най-често ни споменават в чужбина. Ние се славим с ефирните песни, много пъти именно това съчетание се появява – „И българските ефирни песни плениха публиката!“, и с българските тайни служби, особено през социализма, по-късно са приятелски и тайните служби поизчезват от хоризонта на журналистиката", каза Димитрова. „За щастие не сме само тайни служби, образът на България е по-богат от заглавието ми. Исках да подхвана нещата от социализма, за да разбера, ако има развитие, какво е то, кои са трайните впечатления и кое се изменя“, сподели за книгата си тя.

Според нея има ясна граница между периода на социализма и демокрацията, а пример за това са статиите за виното. Докато преди 1989 г. не може да се срещне хубава статия за българското вино, то след промените е обратното. 

„Има и теми обаче, по които винаги сме представяни в хубава светлина. Това са българските песни и спасяването на евреите по време на Втората световна война“, каза още писателката. „В един момент изглеждахме като голямата заплаха за Англия. Найджъл Фараж плашеше хората, че 60-милионна Англия ще бъде залята от 7-милиона българи. Нещата вършеха работа за тамошната политика, докато се разбра, че това не се случи. А сега пречим на мигрантите да влизат… Тук говорим за различни политики и всеки гледа да пречупи фактите така, че да му послужат на местните нужди.“ 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Всеки момент се случва два пъти: отвътре и отвън, и двете истории са напълно различни.“

Зейди Смит, британска писателка, родена на 25 октомври преди 51 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Срещу съдбовността

 

„Всичко, което се случва“ на Теодора Димова. Това е роман за паметта, който стъпва на исторически факти и свидетелства, който използва реални личности за прототипи, но който е и чиста фикция, от което идва голямата му сила.

Завръщане у дома (ревю)

 

„Нина Роза“ – между корените и емиграцията. Филмът печели „Сребърна мечка“ за сценарий на последното издание на „Берлинале“, както и наградата на публиката на София Филм Фест и „Златна роза“ във Варна.

 

Да (пре)сътвориш Сътворението

 

Отгоре идваше и живееше музиката и на 8 октомври в зала „България“. Благодарение на изключителното присъствие на маестро Емил Табаков, който със своя скулптурен начин на дирижиране я извличаше от оркестър, хор и солисти и я предаваше на публиката в едни почти божествени форми...