Столичната библиотека показва архиви на български класици

Детайли
Книги:
Новини;

От 14 до 18 септември Столичната библиотека ще покаже на посетителите ценни архивни артефакти - тефтерчето на Вапцаров, тетрадка на Смирненски, парижкият бележник на Елисавета Багряна, книги от XIX в. Поводът е откриването на модерен център за дигитализация в институцията и представянето на платформата "Българската литературна класика - знание за всички" с 280 хил. дигитализирани копия на ръкописи, книги и статии от 13 български класици.

Проектът обединява библиотеката, Националния литературен музей и Литературния институт при БАН и изложбата ще бъде подбрана из техните колекции. От фонда на Столична библиотека ще бъдат показани "Библия сиреч свещеното писание на Вехтия и Новия завет" издадена в Цариград през 1871 г., летопис на Турското царство" от 1 януари 1859 г.", "Игиiономiа" от 1846 г., "Евангелие" от 1865 г. преведено от славянски на български от Поп Ненчо, "Изводъ отъ Физика" от Найден Геров от 1849 и много други. Любопитните ще могат да прочетат пътеписи и домакински съвети от 1859 г. в календарно издание "Месецослов".

Литературният институт към БАН ще покаже част от архивите на поетите Вапцаров и Смирненски и възрожденският общественик Михалаки Георгиев. Те включват са тефтерчето Bayer със стихове, личната карта, кръщелното и други свидетелства на Никола Вапцаров, лекции на разнообразна тематика на Георгиев, тетрадка с ранни творби, първото издание на "Да бъде ден!" и множество ръкописи и снимки на Христо Смирненски.

От фондовете на Националния литературен музей идват рамкирано фотопано на семейство Вазови и орден на Иван Вазов, ръкопис на поемата "Кървава песен" на Пенчо Славейков, неговите табакера и цигаре, тетрадка с ръкописите на ранни стихове и дивит на баща му Петко, парижкият бележник на Елисавета Багряна със записки на френски език, ръкописът на "Сказка за Бретан" и писмата до нея от Изидор Цанкар, повестите "Гераците" и "Земя" от Елин Пелин с посвещение на Змей Горянин, вещи на Тодор Влайков, Николай Лилиев, Фани Попова-Мутафова и други.

Изложбата ще бъде достъпна в работното време на библиотеката. В неделя ще бъде отворена от 10 до 17 ч.

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...
09-inhalatori-bg-norditalia-hi-neb
Vasil
maluktriag

Най-четени

Последни

ЕДНО КЪМ ЕДНО

„Всеки момент се случва два пъти: отвътре и отвън, и двете истории са напълно различни.“

Зейди Смит, британска писателка, родена на 25 октомври преди 51 години

Нашата гледна точка

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Вашата гледна точка

Срещу съдбовността

 

„Всичко, което се случва“ на Теодора Димова. Това е роман за паметта, който стъпва на исторически факти и свидетелства, който използва реални личности за прототипи, но който е и чиста фикция, от което идва голямата му сила.

Завръщане у дома (ревю)

 

„Нина Роза“ – между корените и емиграцията. Филмът печели „Сребърна мечка“ за сценарий на последното издание на „Берлинале“, както и наградата на публиката на София Филм Фест и „Златна роза“ във Варна.

 

Да (пре)сътвориш Сътворението

 

Отгоре идваше и живееше музиката и на 8 октомври в зала „България“. Благодарение на изключителното присъствие на маестро Емил Табаков, който със своя скулптурен начин на дирижиране я извличаше от оркестър, хор и солисти и я предаваше на публиката в едни почти божествени форми...