Роман за любовната афера, станала причина норвежкият художник Едвард Мунк да създаде шедьовъра си „Викът“, ще бъде публикуван на български. Книгата ще излезе на български със заглавието на „Момичето с ягодите“ на 13 октомври, съобщи издателство „Хермес.“ Романът е дебютен за родена в Йоркшир, Англия, Лиза Стрьоме.

Ето какво разказва за творбата си авторката: 

„От години живея в Норвегия и срещам творчеството на Едвард Мунк навсякъде – неговата картина „Викът“ е по банкноти, пощенски марки, във вестниците, в интернет... Едва когато обаче този шедьовър беше продаден за 120 милиона щатски долара на търг през 2012 г., интересът ми към Мунк нарасна и в крайна сметка написах роман, в който той е герой. 

Сюжетът не представлява нищо необичайно: младо и влюбчиво момиче, неуравновесен творец, известна картина, обречена любов. Но по някакъв странен начин именно присъствието на Мунк придаде на книгата дълбочина и добави нови измерения, които изненадаха дори самата мен. 

Самият Мунк остава голяма загадка – колкото повече чета за него, толкова по-малко знам. Единственото сигурно нещо е изкуството му, белязано от жаждата за автентичност и себеизразяване. Мрачният и противоречив свят на творчеството му като магнит привлича или отблъсква останалите. Главната героиня – Йохане, усеща тази притегателна сила, а Тюлик е направо пометена от нея. Приживе този художник е смятан за луд пияница, а сега – за един от най-великите екпресионисти и основоположници на съвременния модернизъм. 

В центъра на образа на Мунк, който изградих, залегнаха смелото му експериментиране и пълна отдаденост на изкуството. Докато пишех, тези му качества увлякоха и мен. Станах по-дръзка, по-емоционална,  по-търсеща... И картините му бавно си проправиха път в романа и се превърнаха в сцени на действие. Те станаха двигател на постъпките на героите, доведоха ги до ръба. 

„Момичето с ягодите“ ми разкри неподозирани страни на творческия процес и вникнах в същината на вдъхновението. И в крайна сметка вместо да пиша за Мунк, писах заедно с Мунк.“

ЕДВАРД МУНК (1863 – 1944) е норвежки художник, повлиял на развитието на германския експресионизъм от началото на ХХ век. „Викът“ (1893; първоначално озаглавена „Отчаяние“) е най-известната му картина, която се смята за икона на екзистенциалното страдание. На въпроса за тази картина „Защо крещи?“, Мунк веднъж шеговито отговорил „Изгубила си е чантичката“. Както при много негови творби, той рисува няколко нейни версии. „Викът“ е измежду картините от серия, наречена „Фризът на живота.

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Театърът е безкрайно възхитителен, защото в голяма степен всичко се случва случайно. Много прилича на живота.”

Артър Милър, американски драматург, роден на 17 октомври преди 111 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина