Недим Гюрсел – уважаван турски общественик и интелектуалец, пристига в София на 26 април по повод българското издание на „Мехмед Завоевателя”, съобщи "Колибри". Срещата с Гюрсел, който от дълги години живее в изгнание, буди любопитство заради сложната политическа обстановка в родината му, неминуемо ангажираща всеки влиятелен творец с определена гражданска позиция. Тя ще се състои на 26 април от 19:00 ч. в столичния клуб „Перото”, НДК. 

Преследван заради съпротивата си срещу диктата на армията и за „обида срещу религията”, Недим Гюрсел вече е гостувал у нас през 2012 г., когато му е връчена Международната литературна награда за балкански писатели „Балканика“ за романа „Червеният ангел”. Носител е на редица европейски отличия, в т.ч. наградата на френския ПЕН-клуб, кавалер е на френския Орден на изкуствата и литературата. Плодовит автор с многостранен талант, той има в биографията си 30 книги, в т.ч. романи, есета, сборници с разкази, литературна критика и пътеписи. От години живее в Париж, където преподава в Сорбоната.

Произведенията на Недим Гюрсел са преведени на френски език и издадени в много страни по света. Две от по-ранните му книги, „Дъщерите на Аллах” и „Едно тъй дълго лято в Истанбул”, са цензурирани от военния режим в Турция. „Мехмед Завоевателя“ (превод: Розия Самуилова) е майсторски написан роман, възкресяващ грандиозните събития по превземането на Константинопол, променили завинаги хода на европейската история. В тъканта на този неординерен исторически разказ Гюрсел, в духа на постмодернизма, вплита и разказа за неговото създаване, което превръща произведението в класически вариант на познатия жанр „роман в романа“.

„Писателят трябва да покаже завоевателя, за да провокира читателите да се замислят за победения. Само така ситуацията може да бъде разбрана от гледна точка на днешното време”, подчертава Гюрсел.

Според него днес е налице тенденция идеологиите от миналия век да се сменят с религии и „духовни” течения, а те подклаждат религиозния фанатизъм, най-острия проблем, пред който е изправена съвременната цивилизация.

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Когато човек не разбира от дума, трябва да го удариш по главата, за да разбере.“

Йордан Радичков, български писател и драматург, роден на 24 октомври преди 97 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Завръщане у дома (ревю)

 

„Нина Роза“ – между корените и емиграцията. Филмът печели „Сребърна мечка“ за сценарий на последното издание на „Берлинале“, както и наградата на публиката на София Филм Фест и „Златна роза“ във Варна.

 

Да (пре)сътвориш Сътворението

 

Отгоре идваше и живееше музиката и на 8 октомври в зала „България“. Благодарение на изключителното присъствие на маестро Емил Табаков, който със своя скулптурен начин на дирижиране я извличаше от оркестър, хор и солисти и я предаваше на публиката в едни почти божествени форми...

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.