„Писател става човек, който има какво да разкаже.“
„Йордан Йовков като четеш, усещаш миризмата на това, което пише. Като описва поле, мирише на сено, на билки, на някаква магия. Лекота и магия има в Йордан Йовков.“
„Не съм имал страх никога, от нищо.“
„За всичко ние сами сме си виновни, никой не ни е виновен.“
„При нас нямаме спирала на развитието, при нас се върти колелото.“
„Аз знам само това, че у нас от литературен труд не може да се живее. И от старите писатели нито един не е живял от литературен труд.“
„Завиждал съм на художниците, защото художникът може да рисува и да си подсвирква с уста. Аз като пиша, не мога да правя това. Завиждам на актьорите, защото работят групово.“
„В нашата история винаги съм слагал на най-високо място Васил Левски. Той за мен е необясним феномен.“
„До една цел се стига като не се бърза, като не се изостава.”
„Писането е един вид ерес.“
„Когато човек не разбира от дума, трябва да го удариш по главата, за да разбере!"
„За мъжа жената е като кладенче — от която и страна да се наведе над кладенчето, той може да утоли жаждата си.“
„Може би един ден съдбата ще те възнагради и сред мършавите зайци в твоята нива ще те срещне спокойно лъвът. Бог да те благослови!"
„Една птица може да бъде мъртва, но перата й са винаги живи. Недейте отминава нашата птича перушина, недейте отминава спомена на нашия живот, а го съживявайте!“
„Добре е човек да се научи да премълчава някои работи! Не да говори или да мълчи, а да премълчава!“
„Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки.“
ЙОРДАН РАДИЧКОВ – български писател, драматург и сценарист, роден на 24 октомври 1929 г. Творбите му са преведени на 37 езика. Носител е на престижната международна италианска награда „Гринцане - Кавур“ (1984) за белетристика и на Кралския шведски орден „Полярна звезда“ (1988). През 1996 г. за книгата си „Малки жабешки истории” е вписан в почетния списък „Ханс Кристиан Андерсен“ на Международния съвет на детската книга. През 1996 г. е отличен с „Аскеер“ за принос в развитието на театъра, а през 2003 г. получава държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“. Умира на 21 януари 2004 г.
