Министерството на културата награди с най-високото си отличие  „Златен век’’ - огърлие и почетна грамота, английската писателка Мерсия Макдермот за изключителния й принос в популяризирането на българската история и култура. 

Наградата е връчена в дома й в Лондон. На 7 април Макдермот навърши 90 години. Тя беше изключително популярно в години на социализма.  Макдермот е получила и почетната титла „Доктор хонорис кауза” на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, одобрена през 2007 г. от  Академичния съвет на СУ, по предложение на Историческия факултет. 

През 1947 г. Мерсия  Макдермот за пръв път гостува в България, на тържество в бригадирския лагер „Дивотино“, на ЖП линията Перник – Волуяк. През 1948 г. се връща, вече за да участва в Международната младежка бригада на язовир „Георги Димитров“, днес „Копринка“. Там се запознава с Александър Макдермот, за когото се венчава веднага след прибирането си в Англия. През 1952 г. се ражда дъщеря им Александра Макдермот, От 1962 до 1989 г. с кратки прекъсвания, тя живее и твори в България. През 1963-1979 г. преподава в Английската гимназия в София. След това (до 1989 г.) води курс по „Национално-освободителното движение в Македония“ към Историческия факултет на Софийския университет.

Дълги години писателката е председателка на Англо-българското дружество със седалище в Лондон. Тя, също така, е почетен гражданин на Карлово и Благоевград, и носител на високите държавни отличия – Ордена на розата, ордена „Кирил и Методий“ и ордена „Мадарски конник“.

През 1962 г. Макдермот пише първата книга на английски по обща история на България, която обхваща събитията в периода 1392–1885 г. Втората ѝ и най-известна книга, свързана с България, е за Васил Левски, „Апостолът на свободата“, посветена „на българския народ, който ми даде повече, отколкото мога да му се отблагодаря“, преведена на български от Иван Градинаров през 1970 г. и преиздавана неколкократно. През 1978 г. излиза изследването ѝ за Гоце Делчев, „Свобода или смърт“, с което тя става доктор на историческите науки.

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Когато човек не разбира от дума, трябва да го удариш по главата, за да разбере.“

Йордан Радичков, български писател и драматург, роден на 24 октомври преди 97 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Завръщане у дома (ревю)

 

„Нина Роза“ – между корените и емиграцията. Филмът печели „Сребърна мечка“ за сценарий на последното издание на „Берлинале“, както и наградата на публиката на София Филм Фест и „Златна роза“ във Варна.

 

Да (пре)сътвориш Сътворението

 

Отгоре идваше и живееше музиката и на 8 октомври в зала „България“. Благодарение на изключителното присъствие на маестро Емил Табаков, който със своя скулптурен начин на дирижиране я извличаше от оркестър, хор и солисти и я предаваше на публиката в едни почти божествени форми...

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.