Романът на Владимир Бартол „Аламут“, вдъхновил „Голият обяд“ на Уилям Бъроуз и поредицата видеоигри Assassin's Creed, излезе на български език. Изданието е част от портфолиото с класически европейски романи от ХХ век на издателство „Парадокс“.

„Аламут“ е най-популярната словенска литературна творба в световен мащаб, издавана над 70 пъти на над 30 езика. Романът излиза на бял свят през 1938 г. и се счита за алегория на италианския фашизъм и репресиите на режима над словенското малцинство в Италия – тема, залегнала и в други произведения на автора. Първото издание на „Аламут“ иронично е посветено на Бенито Мусолини, а по-късно Бъроуз го използва като вдъхновение, пишейки „Голият обяд“.

Действието в книгата се развива през ХІ век на територията на някогашна Персия и възкресява историята на Хасан ибн Сабах, шиитски духовен водач, бизнесмен, учен, ересиарх, мистик, убиец, аскет, политически революционер и основоположник и първи Велик майстор на ордена на федаините-асасини, съученик на Омар Хаям и Низам ал Мулк, по-късния Велик везир на Селджукската империя и първа видна жертва на асасините.

Преводът за българското издание на „Аламут“ е дело на Александра Ливен и Георги Стойчев, а художник на корицата е Живко Петров.

ВЛАДИМИР БАРТОЛ (1903 – 1967) е роден в Триест и е сред водещите словенски интелектуалци, признат за един от големите класици в словенската литература. През 20-те години на миналия век следва философия, теология, биология и психология в Париж и Любляна. Нарежда се сред първите, популяризирали идеите на Фройд в бивша Югославия. По време на Втората световна война Бартол взима участие в съпротивата срещу нацистката окупация на Югославия.

 

„Не мога да кажа, че разбирам жените, но както ми разказваха, Сократ, Шопенхауер и Айнщайн също не са успели.“

Бъстър Кийтън, американски актьор и писател, роден на 4 октомври преди 131 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...

Защо толкова късно?

Роден през 1909 г. в една и съща година с нашите Никола Вапцаров и Димитър Димов, но и с европейските си „колеги“ Йожени Йонеско, Жан Ануи и Чезаре Павезе, Фанти влиза през „джазовия“ вход на литературата