Романът на Владимир Бартол „Аламут“, вдъхновил „Голият обяд“ на Уилям Бъроуз и поредицата видеоигри Assassin's Creed, излезе на български език. Изданието е част от портфолиото с класически европейски романи от ХХ век на издателство „Парадокс“.

„Аламут“ е най-популярната словенска литературна творба в световен мащаб, издавана над 70 пъти на над 30 езика. Романът излиза на бял свят през 1938 г. и се счита за алегория на италианския фашизъм и репресиите на режима над словенското малцинство в Италия – тема, залегнала и в други произведения на автора. Първото издание на „Аламут“ иронично е посветено на Бенито Мусолини, а по-късно Бъроуз го използва като вдъхновение, пишейки „Голият обяд“.

Действието в книгата се развива през ХІ век на територията на някогашна Персия и възкресява историята на Хасан ибн Сабах, шиитски духовен водач, бизнесмен, учен, ересиарх, мистик, убиец, аскет, политически революционер и основоположник и първи Велик майстор на ордена на федаините-асасини, съученик на Омар Хаям и Низам ал Мулк, по-късния Велик везир на Селджукската империя и първа видна жертва на асасините.

Преводът за българското издание на „Аламут“ е дело на Александра Ливен и Георги Стойчев, а художник на корицата е Живко Петров.

ВЛАДИМИР БАРТОЛ (1903 – 1967) е роден в Триест и е сред водещите словенски интелектуалци, признат за един от големите класици в словенската литература. През 20-те години на миналия век следва философия, теология, биология и психология в Париж и Любляна. Нарежда се сред първите, популяризирали идеите на Фройд в бивша Югославия. По време на Втората световна война Бартол взима участие в съпротивата срещу нацистката окупация на Югославия.