"Тъмни алеи" - шедьовърът на Иван Бунин, излезе за първи път в пълната си версия на български

Детайли
Книги:
Новини;

 

За първи път на български език излезе пълната версия на сборника с разкази "Тъмни алеи" на руския писател Иван Бунин, съобщи издателство "Колибри". Преведени са от: Елка Георгиева, Лиляна Герова, Татяна Горчивкина, Румяна Евтимова, Лиляна Минкова, Борис Мисирков, Фьодор Неманов. През 1975 г. издателство "Народна младеж" пусна книгата на Нобеловия лауреат за литература, но без разказите, наситени с еротика.

Бунин пише историите, събрани в сборника, с особена страст в продължение на осем години. Първото издание е отпечатано в Париж през 1946 г. и се смята за кулминация в творчеството на писателя. През 1953 г. Бунин добавя още два разказа към колекцията си. Самият той определя "Тъмни алеи" като най-стойностното си произведение, а изследователите - като безспорен шедьовър в руската и световната литература.

"Тъмни алеи" е книга за любовта. За любовта в многообразните й тайнствени проявления - красива, загадъчна, обречена, еротична, болезнено съхранена в паметта, но единствено като мигновение, придаващо смисъл на съществуването. Разказани с фин психологизъм и изтънченост на стила, проникнати от елегантна чувственост, историите в сборника са варианти на мистериозния диалог между Тялото и Душата, деликатно изследване на границите в изобразяването на страстта. "Тъмни алеи" е и книга за Русия. За онази неповторима буниновска Русия, опазена в спомена и в красотата на езика, но безмилостно разрушена в повратите на историята", се казва в анотацията на книгата.

ИВАН БУНИН (1870 - 1953) е световноизвестен поет и белетрист, почетен академик на Петербургската академия на науките в секцията за изящна словесност (1909), първият руски писател, носител на Нобеловата награда за литература (1933).

След Октомврийската революция (1917) емигрира във Франция, където се включва в интелектуалния и обществения живот на руската емиграция. През този период издава повестта "Любовта на Митя", разказа "Слънчев удар", романа "Животът на Арсениев", сборника с разкази "Тъмни алеи" - произведения, които го нареждат сред най-големите прозаици на XX век.

Умира в Париж на 8 ноември 1953 г. Няколко часа преди да издъхне, моли съпругата си да му чете писмата от Чехов.

Бунин и Чехов. Снимка: Уикипедия

Свързани заглавия

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...
09-inhalatori-bg-norditalia-hi-neb
Vasil
maluktriag

Най-четени

Последни

ЕДНО КЪМ ЕДНО

„Когато човек не разбира от дума, трябва да го удариш по главата, за да разбере.“

Йордан Радичков, български писател и драматург, роден на 24 октомври преди 97 години

Нашата гледна точка

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Вашата гледна точка

Завръщане у дома (ревю)

 

„Нина Роза“ – между корените и емиграцията. Филмът печели „Сребърна мечка“ за сценарий на последното издание на „Берлинале“, както и наградата на публиката на София Филм Фест и „Златна роза“ във Варна.

 

Да (пре)сътвориш Сътворението

 

Отгоре идваше и живееше музиката и на 8 октомври в зала „България“. Благодарение на изключителното присъствие на маестро Емил Табаков, който със своя скулптурен начин на дирижиране я извличаше от оркестър, хор и солисти и я предаваше на публиката в едни почти божествени форми...

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.