Какво очакваме, стълпени на площада?

Днес варварите ще пристигнат тук.

Защо това бездействие в народното събрание?

Защо народните избраници закони не създават?

Защото варварите ще пристигнат днес.

Какви закони да създават народните избраници?

Когато дойдат варварите, ще донесат закони.

Защо ли императорът е станал толкоз рано,

пред най-големите врати тържествено е седнал

на трона си замислен, със корона на главата?

Защото варварите ще пристигнат днес.

И императорът очаква да приеме

водача им. Дори му е приготвил

да му даде държавен пергамент. Във него

му е написал много титли и названия.

Защо и преторите са излезли днес

с червените си златоткани тоги?

Защо са гривни сложили със много аметисти

и пръстени с блестящи, лъскави смарагди?

Защо са взели своите най-скъпоценни жезли,

със злато и сребро прекрасно украсени?

Защото варварите ще пристигнат днес,

а заслепяват ги такива скъпи накити.

Защо прочутите оратори не идват както друг път,

за да изложат свойте мисли в красиви дълги речи?

Защото варварите днес ще дойдат.

А те се отегчават от сложни красноречия.

Защо започна изведнъж такова неспокойствие,

обърканост (лицата как станаха сериозни!)?

Защо внезапно улици, площади опустяха

и всички се прибират умислени дълбоко?

Защото падна здрач, а варварите не дойдоха.

Завърнаха се пратениците от границата

и казаха, че варвари не съществуват вече.

Сега какво ще стане с нас без варвари?

Та тези хора бяха някакво си разрешение.

1900-1911

Превод: Стефан Гечев

 

Константинос Кавафис (1863-1933) е гръцки поет с британско гражданство, прекарал по-голямата част от живота си в Египет. Между 1891 и 1904 г. Кавафис разпространява поезията си само сред свои приятели, придобивайки известна популярност сред гръцката общност в Александрия. В Гърция става известен след положителна критика, публикувана през 1903 г., но не получава голямо признание, тъй като стилът му е много различен от преобладаващия в Гърция по това време. Едва след поражението на Гърция в Гръцко-турската война новото поколение гръцки поети намира вдъхновение в поезията на Кавафис. "В очакване на варварите" е най-прочутото му стихотворение.

 

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Всеки момент се случва два пъти: отвътре и отвън, и двете истории са напълно различни.“

Зейди Смит, британска писателка, родена на 25 октомври преди 51 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Срещу съдбовността

 

„Всичко, което се случва“ на Теодора Димова. Това е роман за паметта, който стъпва на исторически факти и свидетелства, който използва реални личности за прототипи, но който е и чиста фикция, от което идва голямата му сила.

Завръщане у дома (ревю)

 

„Нина Роза“ – между корените и емиграцията. Филмът печели „Сребърна мечка“ за сценарий на последното издание на „Берлинале“, както и наградата на публиката на София Филм Фест и „Златна роза“ във Варна.

 

Да (пре)сътвориш Сътворението

 

Отгоре идваше и живееше музиката и на 8 октомври в зала „България“. Благодарение на изключителното присъствие на маестро Емил Табаков, който със своя скулптурен начин на дирижиране я извличаше от оркестър, хор и солисти и я предаваше на публиката в едни почти божествени форми...