НИКОЛАЙ МИЛЧЕВ, фейсбук
Анди Гарсия е един от любимите ми актьори. С кубински произход, звезда в Холивуд, голям талант. Като го гледам на екрана, и си мисля за нещо тайнствено, шоколадово, силно и ефирно едновременно. Много го харесвам, много!
И ето – няколко дена телевизии, радиа и всякакви медии се скъсват да повтарят кадрите с Анди Гарсия и уличния музикант в градинката пред Народния театър в София.
Лее се музиката от саксофона на нашия човек, а световната звезда, облечена по-скоро като счетоводител, но с пура в ръка, се кефи. Присяда, умилява се на свирнята. Звучи песента из филма "Кръстникът" - съвсем на място и актуално.
Това е културна новина номер едно. Даже сълзи на очите ни докарват тези кадри, на мене – също.
Колко сме горди, че Анди Гарсия се е спрял да слуша нашия Фред Андерсън!
Сигурен съм, че на холивудския лъв му е било интересно, любопитно и забавно. Шляе се из София и наблюдава екземпляри и екзотика.
Даже пожелал да го снимат как слуша музика и примижава с очи.
Чудя се само докъде е истината и откъде почват рекламата и пиарът. А това наше прехласване, че сме забелязани и почетени, дето се вика, е и детско, и наивно, и комплексарско, ако щете.
Минал през земите ни чуждестранният принц, и ние примираме, ще се разтопим като буца масло.
Нещо като в старата и популярна градска песен:
Ах, цепелинът оттука мина
и си замина
о, боже мой...
Макар че колко от нашите „звезди“ биха направили подобно нещо, колко? Те биха се спрели единствено ако Земята спре да се върти около тях.
