КОРНЕЛИЯ ГАНИТА, DW

Още от 19-и век династията Ротшилд е синоним не само за финансов успех, но и за интелектуално и художествено богатство. Докато мъжете от това семейство, тръгнало от франкфуртското еврейско гето, блестят с финансовите си постижения, зад кулисите жените също не бездействат.

"Много от дамите Ротшилд са притежавали талант, дух и убеждения, били са ключови фигури в културния живот, както и дарителки на десетки музеи", посочва генералната директорка на Лувъра Лоранс де Кар. Те са дарили или завещали над 130 000 произведения на различни френски музеи. Около 350 от тях са показани в изложбата "Колекционерките от семейство Ротшилд" в белгийския град Лиеж, посветена на делото на девет представителки на династията от нейния френски клон.

Сред експонатите има картини от Сезан, Реноар и Делакроа, скулптури, бижута и порцелан, африканско и близкоизточно изкуство, лули и кибритени кутии. Лулите и кибритените кутии са били колекционирани от Алис дьо Ротшилд (1847 – 1922). Тук трябва да припомним, че кибритът по онова време е бил рядкост - промишленото му производство започва чак през 1832-а година, а от 1871-а година във Франция кибритът дори е бил облаган с данък за попълване на изтънелите обществени финанси заради Германско-френската война. На кутиите на Ротшилд са изобразени както морални, така и много фриволни сцени.

Колекционерството като еманципация

Кибритените кутии са сред експонатите, които преди 150 години са били сравнително лесни за колекциониране. По-трудно е било с предметите на изкуството. През 19-и век жените, според закона, са били пряко подчинени на бащата или на съпруга. Жената не е имала право на лична собственост, а вкъщи се е грижела за подредбата на дома.

Колекционирането на предмети е помогнало на жените от семейство Ротшилд за тяхната еманципация и същевременно е легитимирало обществената им позиция, за да могат да се занимават с меценатство. Но дамите Ротшилд са били споменавани предимно като участнички в дарителски акции или във връзка с постиженията на техните съпрузи. А когато интересът е бил конкретно към тях, се подчертавали чувствителността и великодушието им - като противовес на мъжете от фамилията, техните знания, специални познания и професия.

Съкровищницата на Кап Фера

Племенницата на Алис - Беатрис дьо Ротшилд (1864 - 1934) - е съвсем различен тип жена. Само година след раздялата със своя съпруг Морис Ефруси, милиардер от руски произход, Беатрис наследява част от богатството на баща си. С него тя построява на полуостров Кап Фера в Южна Франция вила в ренесансов стил, която засенчва всичко предишно.

Беатрис лично планира фасадите, градините и обзавеждането. Освен това - в съответствие с традициите на династията Ротшилд - е страстна колекционерка. Сдобива се картини на френски импресионисти, както и такива от 15-и и 16-и век, а новият й дом е пълен със скъпоценни килими, мебели и порцелан. Тя обаче не остава дълго в него - през 1933-а година дарява вилата заедно с всичките си колекции на Френската академия на изящното изкуство, като желанието ѝ е сградата да бъде превърната в музей.

Аликс - покровителката на Авигдор Ариха

Още по-различна е Аликс дьо Ротшилд (1911 - 1982), която не само колекционира, но и активно подпомага съвременното изкуство. Тя е представителка на германския клон на династията от Франкфурт. През 1929-а гоздина се омъжва за банкера от Дрезден Курт Крамер, който седем години по-късно умира. Аликс напуска нацистка Германия и се омъжва повторно в Париж - за своя братовчед Гай дьо Ротшилд. През 1941-а година двамата бягат от нацистите и се установяват в Ню Йорк.

След войната Аликс дьо Ротшилд се връща в Париж, през 1956-а година се развежда и става спонсор на известния израелски художник Авигдор Ариха. Освен това тя подпомага и други художници, като купува техни произведения или организира изложби. След смъртта си оставя огромна колекция от над 2000 експоната, голяма част от които са притежание на различни музеи.

Най-голямата дарителка

Лилиан Фоулд-Шпрингер (1916 - 2003) е дъщеря на банкер. През 1942-а година тя се омъжва за приятеля си от детските години Ели дьо Ротшилд задочно - тъй като по това време той е в германски плен. През годините тя колекционира произведения на изкуството и мебели, които са били притежание на френската кралица Мария-Антоанета.

От 1960-те години Лилиан дьо Ротшилд започва редовно да дарява произведения на изкуството на парижкия музей Карнавалé, на двореца Версай, на Националния музей на керамиката и на още няколко в провинцията. 

Общо представители на клана Ротшилд са направили дарения на повече от 300 музея във Франция - десетки хиляди произведения на изкуството.

 

 

 

  • IN MEMORIAM

    Европеецът Пламен Асенов

     Негова е поредицата „Великите европейци“, излязла в книги, излъчвана по радио „Пловдив“ и публикувана на сайта на „Свободна Европа"

     
  • ПОЗИЦИЯ

    ВУЛКАНизациии

     Коментар на Митко Новков по повод скандала с наградата за роман на годината, която се връчва от фонд "13 века България"

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Приближаване до Кръстю Лафазанов

    Той не става зъболекар, въпреки че е приет първоначално стоматология, но прави ярки, запомнящи се и незабравими роли в стойностни тв спектакли.

„Един покварен ум никога не може да разбере думите по нормален начин.”

Джовани Бокачо, роден на 16 юни преди 711 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Фантастичният свят на магията и езика

 

Слабо звено на „Вавилон: Тайна история“ от Ребека Ф. Куанг е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература...

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости…