Аукционна къща Christie’s е обявила, че две неизвестни картини на великия нидерландски художник Рембранд ван Рейн (1606-1669) са открити след 200 години в частна колекция на британско семейство, съобщи "Сега", цитирайки Financial Times. Хенри Петифър от Christie’s  е уточнил, че експертите не са разбрали веднага, че намерените портрети на възрастни съпрузи от град Лайден, датирани от 1635 г., са оригинални творби на Рембранд.

„Изненадващо е, че фотографиите (на тези потрети) никога по-рано не са били проучени. Те напълно отсъстваха от литературата за Рембранд“, посочва Петифър, признавайки, че само можел да мечтае за подобно откритие.

Специалистите вече са потвърдили автентичността на платната, датирани и подписани от автора, но непоказвани публично досега. В началото на юли те ще бъдат изложени за продажба в някоя от аукционните зали на Christie's в Лондон, след като са били демонстрирани в Ню Йорк и Амстердам. Стойността им предварително се оценява на 5-8 милиона лири стерлинги (9,2 милиона евро).

Предците на сегашните притежатели, чиято самоличност се пази в тайна, са купили малките маслени картини на търг на Christie's през 1824 г. Тогава високите едва 20 сантиметра творби са били видени за последно. На тях са изобразени Ян Вилемс ван дер Плуйм и съпругата му Яапген Карелс – семейство, близки на художника. Точно в този период Рембранд си създава репутация на много търсен портретист. Ван дер Плуйм, който натрупва състояние от строеж на водопроводи, е видна фигура в Лайден. Синът на семейството, Доминик, се жени за първа братовчедка на Рембранд, а в годината, когато са рисувани портретите, двойката купува градина до тази на майката на Рембранд.

От Christie’s са изпратили снимки на творбите за анализ от експертите по стари майстори на Rijksmuseum в Амстердам, глобален център за школата на Рембранд. След материално-технически и художествено-исторически изследвания те са стигнали до категорично заключение, че принадлежат на Рембранд. Петифър споделя, че статусът на автора като „универсален художник“ навярно ще допринесе интересът към двата портрета да се разпростре отвъд богатите кръгове на колекционери на стари майстори към купувачи на произведения и в други категории като съвременно и модерно изкуство, както и към музеи и галерии с дълбоки джобове.

Рекордът при продажбите на картини на Рембранд беше поставен през 2009 г., когато неговият „Портрет на мъж с ръце на кръста“ беше продаден за 2 200 000 паунда на аукцион на Christie’s.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Запомни едно: ти, а не някой друг, решаваш съдбата си. Никой не може да живее вместо теб, нито пък ти можеш да живееш вместо някой друг.“

Е. Е. Къмингс, американски поет и драматург, роден на 14 октомври преди 132 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...