Еврейският музей във Виена притежава оригинален портрет на Зигмунд Фройд, нарисуван от Вилхелм В. Крауз, съобщи австрийската информационна агенция АПА. До момента се смяташе, че това е копие на картината, а оригиналът, вероятно конфискуван от нацистите, е изчезнал. Оказва се, че „с голяма вероятност това е оригиналната картина от 1936 г.“, се казва в съобщение на частната фондация „Зигмунд Фройд“.

През 1936 г. Крауз рисува вече световноизвестния Фройд в неговата лятна резиденция в Гринцинг. Освен „оригинала“, който е купен от брата на Фройд - Александър, виенският портретист прави още две копия. След Аншлуса през 1938 г. Александър Фройд бяга през Швейцария във Великобритания и през 1940 г. емигрира в Торонто, Канада, където умира през 1943 г. В следвоенните години интензивното търсене на изгубените семейни ценности не води до успех, като последните следи от портрета са в една заповед на Гестапо за конфискация на цялото обзавеждане на Александър Фройд от 1940 г.

Портретът бе предложен за първи път на търг през 2006 г. във виенската аукционна къща „Кински“ от „австрийска частна колекция“, намираща се в САЩ. През 2019 г. картината бе отново предложена на същия търг и закупена за постоянната колекция на Еврейския музей във Виена със средства, събрани от приятелите на музея. Въпреки внимателната проверка тогава не беше установено дали творбата е оригиналната.

През 2025 г. кураторският екип на Музея на Зигмунд Фройд, по време на проучванията за изложбата „Случаят Фройд. Документи за несправедливостта“, открива снимка от апартамента на Александър Фройд, която досега не е била известна. На снимката се вижда оригиналният портрет, който изглежда съвпада с картината в Еврейския музей. Бернхард Брандщетер, ръководител на отдел „Модерно и съвременно изкуство“ в Доротеум Виена, бива привлечен като експерт и стига до заключението, че това „може да бъде само един и същ портрет“.

Оригиналният портрет на Фройд ще бъде показан от 24 октомври в специалната изложба на Еврейския музей във Виена, уточнява АПА.

Източник: БТА

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Театърът е безкрайно възхитителен, защото в голяма степен всичко се случва случайно. Много прилича на живота.”

Артър Милър, американски драматург, роден на 17 октомври преди 111 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина