Папа Лъв XIV прие във Ватикана американската музикантка, поетеса и визуална артистка Пати Смит, съобщи ДПА, цитирана от БТА. Срещата в Апостолическия дворец събра две световноизвестни личности, родени в Чикаго – главата на Римокатолическата църква и една от най-влиятелните фигури в историята на пънк рока.

Пати Смит, често определяна като „кръстницата на пънка“, е известна с това, че съчетава рок музика, поезия и силна социална ангажираност. Родена през 1946 г. в Чикаго, тя израства в Ню Джърси и през 70-те години се утвърждава като една от водещите фигури на нюйоркската музикална сцена.

През 1974 г. Смит записва първия си сингъл Hey Joe/Piss Factory с Patti Smith Group. Година по-късно групата постига международен успех с дебютния албум Horses, който съчетава пънк рок, поезия и експериментално звучене. Албумът и до днес е смятан за един от най-влиятелните в историята на рок музиката.

Освен като музикант, Пати Смит се изявява и като автор на поезия, мемоари и художествена проза. Книгата й Just Kids („Просто деца“), посветена на връзката ѝ с фотографа Робърт Мейпълторп и на артистичната сцена в Ню Йорк през 70-те години, печели Националната награда за книга на САЩ през 2010 г.

През последните години връзката на Смит с Ватикана се задълбочава чрез нейни артистични проекти. През май тя участва в павилиона на Светия престол на Венецианското биенале, където заедно със Soundwalk Collective представя звуков пърформанс, замислен като форма на музикална молитва.

Срещата между папа Лъв XIV и Пати Смит има и символично значение, тъй като и двамата са родени в Чикаго. Папата, чието светско име е Робърт Франсис Превост, е първият американец, оглавил Католическата църква, припомня ДПА.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Когато човек не разбира от дума, трябва да го удариш по главата, за да разбере.“

Йордан Радичков, български писател и драматург, роден на 24 октомври преди 97 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Завръщане у дома (ревю)

 

„Нина Роза“ – между корените и емиграцията. Филмът печели „Сребърна мечка“ за сценарий на последното издание на „Берлинале“, както и наградата на публиката на София Филм Фест и „Златна роза“ във Варна.

 

Да (пре)сътвориш Сътворението

 

Отгоре идваше и живееше музиката и на 8 октомври в зала „България“. Благодарение на изключителното присъствие на маестро Емил Табаков, който със своя скулптурен начин на дирижиране я извличаше от оркестър, хор и солисти и я предаваше на публиката в едни почти божествени форми...

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.