Изложба в националната галери в Лондон, посветена на френския художник Пол Гоген (1848 – 1904), предизвика остри критики по негов адрес, пише „Ню Йорк таймс”.

Един от фокусите на изложението е неговият цикъл от Таити, в чийто център са голите тела на местните жени. Твърди се, че е той е правил секс с 13-14-годишни момичета. Отделно от това се е женил за много млади жени, от които е имал деца.

 „Той е бил арогантен, надценен, арогантен педофил, ако искаме да го кажем нагло. Ако вместо картини, той е правил  снимки, те биха били много по-скандални и ние не бихме взели това за изкуство", казва Ашли Ромър, създател на сайт, в който се публикуват картини, изобразяващи момичета.

„Ако е останало нещо, което не е изговорено за Гоген днес, това е за неговата тъмна страна от живота му”, обяснява кураторът от Дания Лина Клаузен Педерсен, която е организирала изложби от творбите на художника. 

Тя отбелязва, че с всяка изложба изкуствоведите говорят все повече и повече за тъмната страна на живота на Гоген.

Художникът заминава за Таити през 1891 г. и прекарва последните години от живота си там. Именно на острова рисува най-известните си картини, в които често е изобразявал голи таитянки. В новите проучвания на картините му кураторите на изложбите започват да сочат, че Гоген, без съмнение, е използвал позицията си на привилегирован човек от Запада, „за да извлече максимума за сексуалните си своеволия”.

„Аз не мисля, че е достатъчно да се каже: „О, добре, така са превели по това време”, казва Кристофър Риапал, сътрудник в лондонската изложба. Той смята Гоген за твърде комплициран и пристрастен човек и съжалява, че желанието му да твори е причинявало болка и че е използвал хората.

Риапал, както и критиците на художника, не предлагат да се премахнат карните му от музеите. Но те смятат, че на публиката трябва да се даде пълната картина на неговата работа и живот.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Всеки момент се случва два пъти: отвътре и отвън, и двете истории са напълно различни.“

Зейди Смит, британска писателка, родена на 25 октомври преди 51 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Завръщане у дома (ревю)

 

„Нина Роза“ – между корените и емиграцията. Филмът печели „Сребърна мечка“ за сценарий на последното издание на „Берлинале“, както и наградата на публиката на София Филм Фест и „Златна роза“ във Варна.

 

Да (пре)сътвориш Сътворението

 

Отгоре идваше и живееше музиката и на 8 октомври в зала „България“. Благодарение на изключителното присъствие на маестро Емил Табаков, който със своя скулптурен начин на дирижиране я извличаше от оркестър, хор и солисти и я предаваше на публиката в едни почти божествени форми...

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.