Една случка от вчера илюстрира тъжната картина на едва оцеляващатаа финансово българска култура, която заради коронавируса е напълно зависима от държавно финансиране. Театърът в Кърджали публикува благодарствено писмо за това, че ръководството на парламента му е предоставило старите си килими, трета употреба. Ето съдържанието на писмото:
"Дарение от Народното събрание получи Театрално-музикален център - Кърджали
Във връзка с 60-та годишнина на театъра в Кърджали със съдействието на г-жа Цвета Караянчева, председател на 44-то Народно събрание на Република България, Театрално-музикален център - Кърджали получи 6 броя килими. Те идват от сградата на парламента, като преди това са били в Министерски съвет. "Убеден съм, че тези уникални килими ще създадат допълнителен уют и неповторима атмосфера в нашия театър", каза в благодарствено писмо до НС Гълъб Бочуков, директор на театъра."
Писмото е придружено със снимка на фоайето на театъра, където се виждат два от килимите.
След като за по-малко от 24 часа новината обиколи социалните мрежи и породи купища подигравки, упреци в сервилност и колажи на Караянчева с килими и кофи, както и на спящия Бойко Борисов, подпъхнат под килима, ръководството на театъра публикува в късна доба пояснение на сайта си:
"Килимите, дарени на театъра в Кърджали, са ръчнотъкани, изработени са в Сливен в средата на миналия век по автентична технология и се отличават с уникалната си орнаментика. Предоставени са от Народното събрание по искане на ръководството на театъра със съдействието (а не с личното благоволение) на председателя на НС, за което намираме за редно да изразим своята благодарност.
Да се иронизира подобен жест е крайно неуместно и противоречи на добрите нрави. Килимите имат дългогодишна история и ще бъдат използвани за реквизит на спектакли от възрожденската и следосвобожденската епоха.
Нещо повече. Те притежават колекционерска стойност и не следва да бъдат разглеждани като употребявани постелки за под, а като елемент от българското културно наследство, което трябва да бъде съхранено за поколенията. На авторите на саркастични коментари, цинични подмятания и пошли сравнения на тема "бит и култура" ще се осмелим да припомним думите на Езоп, че нито един акт на добрина, дори и най-малкият, не е напразен. Дори да е посрещнат с неразбиране."
