SKIF
Този филм не е за тези, които смятат, че Русия на Путин е демократична държава, че войната в Украйна е справедлива и че в „братската“ страна народът живее добре. „Левиатан“ на Андрей Звягинцев показва истинското лице на северния гигант – вчера, днес и утре. Метафората с библейския демон е възможно най-удачната. Политическата машина в Русия е демон – убиващ обикновения руснак без капка милост, без никаква надежда в утрешния ден. Корупцията - главният персонаж във филма, е потресаваща, превърнала се и в символ на постсоциализма.
Обикновено семейство в обикновено затънтено градче се опитва да защити дома си от кмета, пожелал имота му. Изходът е ясен – брутална разправа. Съпругата е убита, съпругът в затвора, детето е в социален дом. Всичко това с благословията на православната църква и в името на изборната победа на партията на пожизнения президент и на парите, естествено. Няма полиция, няма прокуратура, няма съд, няма морал. Всъщност има го, но той е на подчинение на Путин. Изходът е един – водка, много водка.
Звягинцев снима с размаха на безапелационен майстор на киното. На моменти зрителят остава с впечатлението, че лентата е произведена в САЩ. Но не. Актьорите са подчинени на идеята на режисьора и сценария и за пореден път доказват, че Русия още от времето на Екатерина Велика е люлка на артистични гиганти. Само може да мечтаем какво би било, ако страната беше избегнала революцията от 1917 г. и последвалия терор, продължаващ и днес.
Филмът е за тези, които обичат стойностното, критичното кино. Лентата има качествата на древногръцка трагедия и носи на авторите няколко престижни награди и омразата на властите – политически, икономически и църковни.
Засега Звягинцев е жив . Световната му слава ще бъде щит, но докога? Ще има ли смелостта да продължи и как?
