ЛЮДМИЛА ДИМОВА, Списание "Култура"

„Това е книга самопризнание. Аз съм виновен, защото трябваше да се замисля за случващото се много по-рано. Аз също нося отговорност за войната, която Русия води срещу Украйна. Както и моите съвременници, както и нашите предшественици. За съжаление, културата на Русия е виновна всичките тези ужаси да станат възможни.“

Руският журналист Михаил Зигар – военен кореспондент на „Коммерсанть“, главен редактор на руския канал „Дождь“, автор на документални филми, е познат на българските читатели с няколко от книгите си – „Владимир Путин. Неизбежните войни“, „Империята трябва да умре“, „Всички са свободни“. Новата е написана след 24 февруари 2022 г., когато Путин започна войната в Украйна. Тогава Зигар публикува открито писмо, в което я нарече позор, то беше подписано от десетки хиляди руснаци, сред които и писатели, режисьори, журналисти.

„Война и наказание“ е анализ на отношенията между Русия и Украйна през последните три века и през последните три десетилетия. Наслагването на двете заглавия на Толстой и Достоевски обяснява логиката на автора – от разказ за „дългия път към войната“ до „наказанието, което ни предстои“.

Като журналист Зигар се е срещал с всички украински президенти, с повечето политици, бизнесмени, журналисти и църковни йерарси на страната, свидетел е на много ключови събития в руско-украинските отношения и разказва за тях, преплитайки по неповторим фрагментарно-кинематографичен начин минало и настояще. Но разказът е насочен преди всичко към сънародниците му – „какво се е случило с нас, какво сме имали в главите си“, мислен е като хроника на опитите на Русия през последните пет века да покори Украйна.

„Уви, нашите митове ни докараха до фашизма през 2022 г.“, пише Михаил Зигар. В създаването на тези митове участват много руски писатели и историци. „Не забелязахме, че „великата култура на Русия“ в действителност векове наред е унижавала други страни и народи, гледала ги е отвисоко, потискала ги е и ги е унищожавала.“

Изобретяването на руския свят започва от 1670 г., когато немският монах Инокентий Гизел от Кьонигсберг, преселил се в Киев, пише „Синопсис“, историческа книга, с която всъщност иска да защити новата си родина. За целта измисля единен народ. Дотогава представата на московските владетели за самите тях е много объркана, припомня Зигар – те се смятат за приемници едновременно на римските императори и на киевските князе. Целта на Инокентий е да създаде антиполска версия на историята, по онова време „крале руски“ наричали себе си полските крале, на които от векове принадлежали Киев и земите около него. „Рус“ е частта от Жеч Посполита, в която живеели православните. През следващите векове руски учени като Василий Татишчев, Николай Карамзин, Сергей Соловьов, Василий Ключевски създават версии в традицията на „Синопсис“, за да се прероди тя в агресивната идеология на Путин през ХХI век.

Разказът прелита през столетията – от Богдан Хмелницки до Володимир Зеленски, от умрелия в карцер през 1985 г. украински писател Василий Стус до Пушкин, които съчинява поемата за украинския хетман Мазепа и заедно с нея – манипулативния мит за вероломния нападател. Как Йосиф Бродски, борец срещу съветската империя, през 1992 г. чете публично стихове за независимостта на Украйна – съвсем по каруцарски, както пише Зигар – „Вървете на трите букви, дрипльовци, намъкнати с жупани, не в мундири…“. Или как в „Нощта срещу Рождество“ Гогол отрежда на Екатерина Велика ролята на добрата вълшебница, докато в действителност тя е „по-скоро зъл гений за Украйна“ и налага крепостничеството там.

Въстанието на казаците срещу Руската империя през 1773 г., водено от Емелян Пугачов, е в една и съща година с Бостънското чаено парти в Америка, което ще прерасне във война за независимост. Един журналист може да си позволи повече въображение от историците – какво би могло да стане, ако Пугачов, подобно на Джордж Вашингтон, беше създал „Съединени сибирски щати“?

В последната си част книгата ни отвежда в независима Украйна след 1991 г. и се чете като трилър. За да стигнем до 2022 г., когато империята започва да се руши и предстои наказанието. А идните поколения „ще си спомнят с ужас и срам войната, разпалена от Путин“.

„Война и наказание. Войната на Русия срещу Украйна“, Михаил Зигар, превод от руски Здравка Петрова, корица Милена Вълнарова, издателство „Жанет 45“, 2024 г.

Следвайте ни и във Viber ТУК

  • ПЪТЕПИС

    "Утре не съществува. Има само днес" - Карибите отвътре

    • Доминиканците са благи и добронамерени хора;
    • Майката тук е на почит, от бащите никой не се интересува, защото майката на децата е сигурна, а бащата никога не е;
    • В Доминикана вечерно време се кара само на дълги светлини. 

„Хората се делят на капиталисти и социалисти. И двете страни се нуждаят от пари. Разделя ги начинът, по който изкарват парите си. Ако капиталистът се нуждае от пари – работи усилено. Ако социалистът се нуждае от пари – напуска работа и дори подбужда другите да го направят.“

Виктор Суворов, съветски разузнавач и писател, роден на 20 април преди 78 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„И аз слязох“ - завещанието на Владимир Зарев

 

Писателят стриктно се придържа към евангелския текст, самият той се стреми да бъде стегнат, лапидарен, обран, ефективен, бяга от многословието...

Възродени звездни мигове от оперното изкуство

 

„Запленени от сцената“ от Огнян Стамболиев – книга от портрети на оперни творци

Дневникът на Борис Делчев – разрез на соцепохата

 С какво обаче записките на литературния критик са чак толкова опасни? Двадесет години след първата публикация, когато страстите са стихнали, а и почти никой от действащите лица вече не е сред живите, те вече се четат по друг начин.