БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ
Новият роман на Васил Георгиев „Екс орбита“ изненадва и стъписва. Той е микс от популярни филмови образци – „Терминатор“, „Гатака“, „Матрицата“, присадени на местна почва. Горчиво – ироничен размисъл за нашата българска и човешка съдба.
За това как един призван народ е принуден да води жалко съществуване в разпаднала се държава, вечно мамен и манипулиран от самовлюбени властници и постоянно чакащ светлото бъдеще – което ще твори по законите на красотата, търсещ хармонията в унисон със световния човешки разум…
„Екс орбита“ е книга за следата, която оставяме по време на краткото си пребиваване на този свят. За това как всяко общество – демократично или тоталитарно, неизбежно прераства в олигархично. За алчността и непомерните ни амбиции, за желанието ни да ползваме все повече блага, което води към гибел. За новото Средновековие, в което живеем и което ни вкарва в рамки, условности и ограничения с болезненото усещане за несвобода.
Замислен по време на протестите на „Орлов мост“ през 2013 г. „Екс орбита“ добива облика на биопънк траш антиутопия, с достоверни абсурди, черен хумор, увлекателен сюжет, неприкрити политически послания, уникални герои - чешити, носещи френски, руски, албански, английски и библейски имена, с умерено - носталгичен заряд, но без хепи енд.
Творба за инициацията, за опознаването на социума и неговите парадокси, в която основният персонаж Пемпо като един модерен Кандид странства между София, Света Петка – Перник, Самоград- на границата, търсейки корените си, загубената си сестра Марион, любовта в лицето на Фрейя и своята самоличност.
Разказ, в който съратникът на Пемпо е задължително ром с предизвикателното име Лазар, кандидат – диктаторът е амбициозният военен Покровски, Арбитърът на света – говорящ вълк…
„Екс орбита“ е творба – предупреждение.
Той алармира за опасността човекът и българинът да изчезне от Земята.
Поради желанието да се слеем със световния разум, да сме съвършени и безсмъртни но и да бъдем подменени с двойници – конструкти, гениално сполучливи холограми без чувства и емоции, необходими за всеки властник – популист да управлява тиранично и дълготрайно.
Романът привлича с образи и интрига, но и държи на дистанция.
Чете се леко и бързо, но всъщност не е за всеки, не е предназначен за масовата публика.
Защото ако липсват нагласата, усета, знанието и сетивата, епосът ще се стори на неподготвения читател упражнение по стил или самоцелна и неразбираема забавна игра.
На мен той определено ми хареса.
След „Апарат“ (2013) това е следващата уверена романова крачка на Васил Георгиев, свидетелство и доказателство за щедрия му неподражаем талант.
Удовлетворен от креативното му постижение, очаквам с нетърпение следващата си среща с него.
Васил Георгиев, „Екс орбита“, роман, 2016, 279 стр., Пловдив, изд.къща „Хермес“, отговорен редактор Мартина Иванова
Още текстове от Борислав Гърдев ТУК
