ВАСИЛ ГЕОРГИЕВ, "ФЕЙСБУК"

"Като бивш носител на наградата "Хеликон", съм длъжен да кажа нещо по въпрос, който отдавна не ме вълнува особено.

1. Решението на журито е подигравка с труда на хората

2. Съгласно чл. 368 от Закона за задълженията и договорите, публичното обещание за награда за извършване на определена работа, дадено в писмена форма или обявено чрез печата или по друг начин, задължава обещателя да заплати наградата. Тоест, решението е незаконно.

3. Като става въпрос за закон, преди 5-6 години съществуваше регламент за даване на тази награда, който беше отменен от известно време на ММА- принципа "единственото правило е, че няма правила"

4. Преди 2 години споделих с организаторката на наградата, г-жа Гинка Панайотова, че не могат да ме оценяват хора като др. Димитър Шумналиев, който беше главен редактор на вестници, като Факс и Нощен труд, които изпълняваха поръчки на ДС. Ако не бях юрист, щях да го кажа по-директно.

5. След като и казах това, на следващата година в журито влезе и др. Валери Стефанов, известен като агент "Андрей Николов".

Така че, според мен, от това следва, че:

1. Тази година наградата "Хеликон" печелят всички номинирани

2. Следващата година писателите трябва да решат тази награда да няма жури. Със сигурност това ще доведе до по-високо качество на персоналния му състав (въпреки, че в него има хора, които не знам какво правят там сред тази компания - навремето доц. Кристиян Таков цитираше Псалома по този повод: "Блажен муж, иже не иде на совет нечестивых" )

Честито на победителите."

 

Поводът за това мнение е новината, че тази година наградата "Хеликон" за проза не беше връчена, защото журито не е постигнало консенсус и не отличава нито една от номинираните книги. Журито е в състав Димитър Шумналиев - председател, и членове Албена Стамболова, Катя Атанасова, проф. Валери Стефанов и Бойко Ламбовски.

Номинирани бяха книгите:

"Като пристигнеш, обади се" ("Обсидиан") на Кристин Димитрова

"Мир вам" ("Обсидиан") на Емилия Дворянова

"Грохот" ("Жанет 45") на Силвия Томова

"Кедер" ("Жанет 45") на Йорданка Белева

"Тази вечер нищо не е случайно" ("Жанет 45") на Палми Ранчев

"Всичките наши тела"("Жанет 45") на Георги Господинов

"Зелените очи на вятъра" ("Жанет 45") на Здравка Евтимова

"Сестри Палавееви по пътя към новия свят" ("Сиела") на Алек Попов

"Безумецът от Таро" ("Сиела") на Деница Дилова

"Тяло под роклята" ("Сиела") на Галин Никифоров

"Пиафе" ("Хермес") на Недялко Славов

"Незнайните образи хорски" ("Колибри") на Соня Тодорова

 

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Умните мъже бързо научават за какво иде реч в брака, глупавите продължават да се карат с жените.“

Ив Монтан, френски актьор и певец, роден на 13 октомври преди 105 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...