БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Прочетох „Български рози“ на Георги Тенев с предварителната нагласа, че романът му е провал, пълен с грешки, недомислици и неточности. Попаднах на негативни оценки в мрежата, които се оказаха предвзети и неверни. Без да е етапно явление в литературата ни за 2016 г., романът на Тенев в никакъв случай не е провал, неуспех или крачка назад в сравнение с „Партиен дом“ или „Господин М.“

Написан е вдъхновено, отговорно, с елегантен критичен патос, на разбираем и атрактивен език. Стилът издава  академична школовка, работата в медиите, но не е пречка за адекватното възприемане на творбата.

Формално е разделена на шест част и всъщност е цикъл от новели, обединени от общ замисъл, герои, основни теми и проблематика.

Стегната, компресирана, лаконична, в рамките на 309 страници , книгата е поредната дисекция на безкрайния ни преход, на илюзиите и разочарованията ни, на краха на нашите надежди за справедлив и уреден живот.

Георги Тенев внимателно обхваща и осмисля двете нива на обществената ни структура-олигарсите, в лицето на Константин Трейман и Богданов и представителите на низините - Мина, Къдравия, куцият съсед на архитект  Дора Трейман.

За него обаче бичуването на алчността и безскрупулността на новобогаташите е ниска топка. За пръв път в български роман, написан с такава амбиция и желание, се дискутира съдбата на децата на прехода - неговите най-големи и невинни жертви или както е написано на корицата на книжното тяло - писателят се вълнува от проблема „Какво ще се случи с децата?“

Георги Тенев не е утопист и идеалист. Той не вижда в младото поколение революционен устрем или радикални помисли (За такива аз не смятам манията по  прословутите филми- снъф, за които се вдигна толкова шум и експонирането на дрането на кучета, заснето с такова желание от Къдравия, по-скоро издава лош вкус и съмнителен естетически критерий, а не някакъв поразяващ житейски избор). Напротив - с  тревога констатира и разкрива неговата деградация.

Което е логично и реалистично като ход, тъй като не може да вегетираш в среда на лъжа, поквара и жажда за печалби и да не се похабиш като характер и интелект.

Ясно е, че у нас няма условия за жертвоготовна съпротива и нравствен стоицизъм. Какво остава тогава за тийнейджърите от социалното дъно? Да бъдат цял живот в антуража на Илияна и Дора Трейман? Да търпят унижения и неспирни приумици? Или просто да се съюзят и отмъстят - на тях, на системата, на липсата на правосъдие, на държавата…

Да измислят хитър план с мнимото отвличане на разглезената наркоманка Лия-Илияна, да откраднат диамантите от чудовището Георги Богданов и да избягат във Виена, където влизат в съдружие с наследника на видната номенклатурна фамилия Зафирови-Косьо, за да станат почитани бизнесмени в сферата „на логистиката, спедицията и застраховките в Швейцария, Австрия и Лихтенщайн“. Както го е казал поетът - „Това е толкоз просто и логично“.

Наследниците на плебса и олигархията сключват пакт за взаимодействие на Запад и, търсейки перспективи за охолен живот, безпроблемно се адаптират към правилата на мечтания от тях капитализъм.

Признавам си, че и мен ме изненада и смути тази метаморфоза. Но си дадох сметка, че тя е важна и житейски достоверна. Наистина „децата не приличат на бащите си“, но , ако искат да просперират, трябва да следват стъпките им. Иначе остават в блатото на мълчаливото мнозинство в бедната, тъжна и нещастна родина.

А що се отнася до заглавието - в него също има горчива метафора.

Розите наистина са от Казанлък и са символ, но не на българската красота, а на разделението -между бедни и богати, между старата, схлупена къщурка и Бялата къща на Дора и Константин  Трейман, между два свята, които се мразят и ненавиждат.

Затова и те са погълнати от пламъка, причинен от куция съсед, като знак на възмездие и отмъщение от отритнатите и мачканите, за които справедливостта и солидарността ще си останат завинаги само мечтани мантри.

И още нещо - за значимостта на романа на Тенев и преследвания висок резултат, съдя по името на редактора на ръкописа му - Татяна Джокова  и на издателство „Колибри“.

Знам, че то застава основно зад  стойностни заглавия и е похвално, че в случая това е нов, смислен, съвременен български роман.

Георги Тенев, „Български рози“, 2016, роман, ред.Татяна Джокова, изд.“Колибри“

Още текстове от Борислав Гърдев ТУК