БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ
След като гледах „Възвишение“ установих, че това е не само най-хубавият български филм за 2017 г., но и най-обре посетеният.
Не е за вярване, но прожекцията мина при пълен салон, а такова чудо не ми се бе случвало 30 години – от времето, когато „Време разделно“ на Людмил Стайков взриви, както е модерно да се казва, родния бокс офис.
Логично е, да се правят връзки и аналогии с класически български исторически филми, които моето поколение добре познава и е гледало многократно – като „Козият рог“ на Методи Андонов , „Капитан Петко войвода“на Неделчо Чернев или „Мера според мера “ на Георги Дюлгеров.
Неизбежно е – дори в днешния глобализиран свят.
Оставаме си първо българи и е нормално филм, разкриващ тегобите на националната ни съдба, да ни вълнува и интересува, особено пък , ако е удачно направен.
А „Възвишение“ е добре премислен и майсторски заснет.
В никакъв случай не е негов минус, че е дебют на постановчика му в игралното кино.
Виктор Божинов е име в тв режисура, той е незаобиколим фактор и дори само споменаването на „Под прикритие“ или „Стъклен дом“ е достатъчно, за да сме наясно, че е подходил към ангажимента си максимално сериозно и отговорно.
При това не само като режисьор – постановчик, но и като продуцент и съсценарист, заедно с Нели Димитрова и Милен Русков.
Разковничето на заслужения му успех го виждам още в избора на драматургичния материал - по може би най-качествения роден роман (от 2011 г.), излязъл през последния четвърт век.
Божинов е успял в едри щрихи, но уверено и завладяващо да обхване най-стойностното от романа, акцентирайки основно на възловите и каверзни въпроси за свободата, за личностния избор, за драматичната национална орис, за изкористяването на революционния идеал и замяната му с демагогски обир,за жертвите, които трябва да се дадат в името на свободата и достойния живот, който винаги е съпроводен с възвисяване и нравствено очищение.
Това го има в изобилие в романа, налице е и при неговата екранна адаптация.
А тя се гледа на един дъх, независимо че времетраенето й е 150 минути.
Завиждам на умението на Виктор Божинов – но то е въпрос на избистрено концептуално мислене и ясна визия за работата – да подбере такъв екип от съмишленици като оператора Антон Бакарски (с него е работил във „Връзки“, „Кости“ и „Под прикритие“), демонстриращ много прецизна работа с цветовете и усет за епичния мащаб на разказаната история с експонирани истински приказни пейзажи, сценографа Мина Кайе, лансирала костюми и аксесоари, без никаква бутафория и, разбира се, завладяващата музика на Петър Дундаков, без която трагедията и красотата на разказаната история не би звучала толкова убедително и пълнокръвно.
А изборът на актьорите?
Той е много точен.
На първо място е успешният тандем Алекс Алексиев и Стоян Дойчев – Гичо и Асенчо, нашенските кандидати за славата на нови революционери и народни будители, самопожертвалият се герой и предателят.
Алексиев се снима в няколко второразредни западни продукции от типа „Плюя на гроба ти - 2“ и „Джак Райън : Теория на хаоса“, но славата го споходи най-вече като доктор Василев от тв сага „Откраднат живот“, след което киното ни ударно го експлоатира и вече е един от незаменимите участници в родни суперпродукции – в началото на годината „Пеещите обувки“ и „Воевода“, а сега и „Възвишение“, а кукленият актьор Стоян Дойчев е толкова органичен и свеж, че без съмнение го причислявам към големите ни филмови открития за 2017 г.
Логично е в такъв скъп и отговорен проект Божинов да заложи на утвърдени имена, на хора, с които вече е работил или добре познава професионалните им възможности.
Защо тогава за ролята на майката на Гичо да не покани съпругата си Параскева Джукелова, още повече, че тя се справя успешно с кратката си изява?
Четох, че някои критици – Ирина Иванова – не приемат подобен подход – утвърдени звезди в епизодични роли във филма, защото „това само разсейва енергията му“.
Подобно твърдение е прекалено категорично, за да е вярно, особено като си представя колко артисти са се натискали, за да се появят в този лелеян проект.
Аз например бях сигурен, че Захари Бахаров ще получи роля в екранизацията и ще отбележа, че неговата интерпретация на образа на Иван Драсов е много обрана и стегната.
Защо да не видя как Юлиян Вергов свири и пее на китара, Димитър Рачков да ми се прави на конспиратор, Любомир Младенов да поднесе поредната си филигранна интерпретация на котелския каймакамин, а Васил Михайлов буквално да ни приковава към екрана, представяйки ни такъв пълнокръвен и ярък портрет на хаджи Петър Матеев, който по своята степен на убедителност напомня Сюлейман ага от „Време разделно“.
За Кирил Ефремов и Кирил Петков присъствието им е закономерно и знаково – те просто продължават стажа си при Божинов след много убедителните си отрицателни роли в „Под прикритие“.
Герасим Герасимов - Геро е направо неотразим като дебелия Юсуф ага, станал жертва на хайдушката вендета, докато за Филип Аврамов е ясно, че Димитър Общи е най-добрата му и плътно изградена кинороля.
След като постигна завидна популярност със сериалите „Под прикритие“ и „Връзки“ Виктор Божинов с един замах доказа, че е сред най-перспективните ни постановчици в игралното кино.
Филмът му ще постигне завиден успех, ще вкара обратно в салоните българската публика, а ние ще бъдем в правото си да очакваме от него в бъдеще нови творчески достижения.
„Възвишение“, 2017, 150 мин., сц.Нели Димитрова, Виктор Божинов и Милен Русков, реж. Виктор Божинов, производство „Серпънтин“ и „Дрийм фактори“, с подкрепата на БНТ, НФЦ , „Еуроимаж“ и „Ню Бояна филмс“
Още текстове от Борислав Гърдев ТУК
