Първият сезон на „Йелоустоун“ (2018)  приключи и е време за оценка и коментари. Като цяло сериалът бе оценен положително от зрители и критици, приемайки го за най-добрия микс от времето на  „Далас“ и „Династия“. Смятам, че оценката  е адекватна.

Причината за високия рейтинг и одобрението на сериала я свързвам с две имена – на Кевин Костнър и Тейлър Шеридан.

Костнър е душата и двигателят - вкл.като изпълнителен продуцент -  на проекта. Той знае, че в тази история – епична, красиво поднесена и спазваща деликатния баланс между житейската правдивост и романтичните емоции, характерни за подобри епоси – си струва да бъде разказана – внимателно, обстоятелствено, забавно, проникновено и най-важното – тя ще се хареса на публиката, ще я държи в напрежение, ще възвисява и унизява.

Костнър си пада по рискови проекти и не за първи път доказва, че подобни привидно налудничави начинания – да си спомним още за „Танцуващият с вълци“  (1990) и „Свободна територия“(2003), щом са направени сръчно и със замах, винаги имат своя аудитория.

Чудото се повтаря с „Йелоустоун“, но основната заслуга за успеха на сериала е основно на Тейлър Шеридан  - автор на сценария, постановчик и продуцент. Без неговата компетентна намеса, без уверената ръка на създателя на „Сикарио“ (2015-2018)  и „Дивата река“ (2017) „Йелоустоун“ можеше да деградира до банална сапунка, пълна с фалшиви страсти и втръснали отмъщения, докато под неговата прецизна палка се оказва бисер, истинско изкуство, модерен уестърн,наслада за очите.

Типично за добрите продукции на Костнър и Шеридан сериалът е първо добре премислен, след това красиво заснет от Бен Ричардсън, обработен в детайлите  - като музика  - изпипани и фини композиции на Брайън Тейлър  и прецизен монтаж, дело на Гари Роуч и Айвън Алгърн  и много добре пласиран като актьорски постижения.

Историята на Шеридан е за трудното битие на един патриарх – земевладелец Джон Дътън, човек от старата гвардия, консерватор и традиционалист до мозъка на костите, който трябва да води всекидневна битка за опазване на голямото си стопанство, на богатството си, към което протягат ръце алчни инвеститори, политици и безскрупулни бизнесмени.

Не му е лесно.Той е вдовец, болен от рак, отношенията  с децата му  са меко казано проблематични, на финала на сезона дори преживява предателството на сина си Джейми – Уес Бентли, пожелал да продължи без опеката му по пътя към примамливия пост на щатски главен прокурор.

Джейми е блестящ юрист, но и корав егоист, Кейси – Люк Гриймс е лузър и пройдоха, а Бет – Кели Рейли, способна адвокатка, но и алкохоличка с хаотичен личен живот.

Джон е уважаван лидер, но обществено критикуван за суровите методи, с които ръководи бизнеса си, често на ръба и отвъд закона. Предстоят му тежки и жестоки битки с шерифа на индианския резерват Томас Рейнуотър – Джил Билингам и най-вече със зловещия Дан Дженкинс – Дани Хюстън.

А може да разчита основно на себе си, на вятърничавата си дъщеря и на най – верния си помощник Рип Уилър – Кол Хаузър.

Ще устои ли, ще запази ли ранчото и достойнството си?

Логично първият сезон приключва с отворен финал, но от последния му епизод разбираме, че Дътън няма да се предаде, че дъщеря му ще бъде плътно до него, а Дженкинс ще плати за вероломството си, увисвайки на въжето като жертва на свирепата лична вендета на Джон…

Отбелязвам, че сериалът го гледах с голямо удоволствие, след пилотния епизод, който естествено е 92 мин., останалите са по около 48 и се поглъщат на един дъх.

Ще попитате защо?

Защото шоуто е добре направено и ако и да предлага поредната моралистична приказка за схватката между Доброто и Злото, разиграваща се сред приказната природа на Монтана и Юта, е всъщност майсторски поднесена сага за сблъсъка на каубойския морал, олицетворяван от Дътън с безпринципните прийоми на мафиотското мислене на големия град, чийто ярък представител е Дженкинс.

Шеридан конструира и разказва сочно и увлекателно,  умело направлява своя екип, вземайки от него най – доброто и вещо режисира основната си звезда Кевин Костнър, който като Джон Дътън, доказва, че е във върхова форма,(проследете само седемминутното му интервю за сериала в предаването „Добро утро, Америка!“ на ABC ),създавайки поредната си конгениална роля, съизмерима с тази на „Дявола“ Хетфийлд от другата негова прочута тв драма „Хетфийлд и Маккой“ (2012) на Кевин Рейнолдс.

Не мога да гадая дали високата летва, вдигната  в първия сезон, ще се запази и във втория. Ще ми се да е така. Ще остана в напрегнато очакване за продължението, надявайки се и то да е толкова  силно както първия сезон на „Йелоустоун“.

 

„Йелоустоун“, 2018, първи сезон, 9 епизода, продукция на „Линсън ентъртайнмънт“, разпространение „Парамаунт нетуърк“, сц. и реж.Тейлър Шеридан

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Това, което програмите по творческо писане не учат, е, че се налага да се откажеш от голяма част от личния си живот, за да бъдеш писател.”

Дорис Лесинг, английска писателка, родена на 22 октомври преди 107 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...