БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ
Много отдавна, преди 42 години, малко известен актьор проби и стана световна звезда с привидно семпла спортна мелодрама. За един добряк и събирач на дългове към местния мафиот с огромно сърце и амбиции, комуто съдбата посочи да е спаринг партньор на световния боксов шампион Аполо Крийд – Карл Уедърс, в мач, в който доказа, че когато шансът се усмихне на малкия човек, той може бързо да стане прочут и велик. Разбира се, че говоря за „Роки“, класика, с която израснахме и която закономерно се превърна в серия, чиято осма част излезе през 2018 г.
Късметлията се казваше Силвестър Сталоун. С първата част от сагата той спечели „Оскар“ за сценарий и филм, доказвайки нагледно, че приказката за американската мечта поне за него се сбъдна. Още тогава имаше мастити критици, които иронизираха играта му, смятаха го, че е с ограничен капацитет, че не може да се справя с драматични изяви, че бързо ще залезе. Нищо подобно не се случи.
Слай се утвърди, продължи да работи като сценарист и продуцент, а и засне 8, деветият е в процес на реализация, филма като режисьор.
За него Тед Кочев, открил го за ролята на Рамбо, казва – „Той е много хитър и знае какво иска публиката от него и винаги й го дава!“
Какво лошо има в това и кой от артистите не се стреми към същото? Аз се питам обаче за нещо друго – колцина от тях успяха да разработят през годините четири франчайза и с тях да поддържат зрителския интерес упорито и последователно?
Изброявам ги поименно – „Роки“, „Рамбо“, „Невъзможно бягство“ и „Непобедимите“. Сещам се само за Лукас, но той лансира само две – наистина вероятно най-популярните поредици – „Звездни войни“ и „Индиана Джоунс“.
Кой друг?
„Роки“ бе и си остана визитната картичка за Сталоун, неговата запазена марка. Логично бе след опипване на почвата с „Роки Балбоа“ (2006) да направи следващия опит с реанимиране на поредицата, насочвайки погледа си към съдбата на сина на Аполо – Адонис Крийд – Майкъл Б.Джордан.
„Крийд : Сърце на шампион“ от 2015 г. се оказа изненадващо добър и успешен. Сталоун получи „Златен глобус“ за най-добра поддържаща мъжка роля, спечели овации и от най - придирчивите зрители, логично бе да пусне продължение три години по-късно.
Аз лично очаквах втората част с доста голям скептицизъм. Той се засили като разбрах, че интригата ще се върти около двубоя между Адонис и Виктор Драго – Флориан Мунтяну, синът на Иван Драго – Долф Дундгрен.
Помня добре „Роки 4“, кървавият сблъсък на италианския жребец с офицера от съветската армия Иван.
Не отричам качествата на спектакъла, но той носеше в себе си специфична окраска, характерна за края на студената войн от 1985 г., която знаем добре от кого бе спечелена. Виктор Драго е трениран в Украйна от амбициозния си баща, търси настървено двубой с Адонис и заради разчистване на стари, 33-годишни сметки, касаещи по-скоро техните ментори - Иван Драго и Роки Балбоа.
Адонис Крийд прибързано и лекомислено приема предизвикателството в много неподходящ за него момент. Той не познава възможностите на противника си, мисли основно за брака и бъдещото си дете, игнорира треньора си Роки и самонадеяно се качва на ринга, където яде здрав пердах от крайно мотивирания руснак…
Тук филмът можеше да приключи като сурова реалистична драма и може би нямаше да са малко привържениците на подобен финал.
Вярно е, че постановчик на филма е Стивън Капли младши, но сценарият се пише от Сталоун, в колаборация със Саша Пен и Джуъл Тейлър. Такъв печален и негероичен завършек не може да има втората част на „Крийд“. В никакъв случай! Виктор е спечелил, но нечестно и е дисквалифициран. Трябва да се проведе втори мач в Москва, но вече Крийд не рискува да се подготвя сам, а търси помощта на Роки Балбоа. За нея дискретно настоява и майката – вдовица - Мери – Ан Крийд – Фелиция Рашад. Спирам до тук с интригата, за да отбележа нещо много важно.
Режисьорът и сценаристите търсят мотивиран психологизъм и човешка дълбочина в образите на основните персонажи от сагата. Упражнението не им се получава - основно поради използването на мелодраматични клишета, които сериозно затлачват повествованието.
Аз лично се прозявах и едвам издържах сцената с любовното обяснение на Адонис към неговата Бианка – Теса Томпсън и паднах от стола като видях същата тази Бианка да пее прочувствена балада, вървейки към боксовия ринг преди мъжа си!
Това наистина е липса на добър вкус!
Би било удачно повече да се наблегне на личната драма на Иван Драго – защо е бил прокуден от родината си и изоставен от своята съпруга Людмила – Бриджит Нилсен, как така изведнъж висшите фактори в Русия решават да се възползват но неговите и на сина му качества в помпане на имидж, но, уви, няма и минимално усилие за изясняване, а и времето е ограничено, за да се навлиза в подобни комплицирани проблеми…
Не разбрах и кое амбицира Роки да се срещне със своя син и внук – може би опасността дъщерята на Адонис да остане глуха или страха от самотната старост – Адонис избира да живее в Ел Ей, а Роки остава във Филаделфия и за да бъде при своя любимец трябва да пътува три дни с влак и приближаващата смърт?
Слава Богу, започват тренировките в Ню Мексико.
Роки Балбоа прилага своите нетрадиционни , но много ефикасни методи, заснети атрактивно , ударно и въздействащо от оператора Крамер Моргентау.
А след това е естествено реваншът, заснет в лъскава спортна арена, умело имитираща първообраза от руската столица.
15 минути образцова боксова хореография, истинска класика, адреналин и екшън от най – висока класа.
Жесток и спиращ дъха двубой, какъвто не можем да гледаме по тв , когато се бият Владимир Кличко, Кубрат Пулев, Ленъкс Луис или Ивендър Холифийлд, но пък за сметка на това превъзходен като кинозрелище.
Победителят – след свръх усилия – не може да бъде друг, освен Адонис Крийд. Ще потърся помощ от великия Йежи Тьоплиц. Той не харесва класиката на Уйлям Уайлър „Бен Хур“ (1959), намира го за „дълъг, скучен и разтегнат, наивността съжителствува с лошия вкус, но състезанието с колесниците е шедьовър от всички гледни точки.Потресаваща техника на снимките, точен ритъм, зашеметяващ мовнтаж…“
Използвам прочутия цитат на 98 %, сменяйки само „състезанието с колесниците“ с „финалния боксов сблъсък“.
Но дали това е достатъчно за един филм ?
„Крийд 2“ ще се хареса, ще си върне разходите, ще натрупа и печалба, това е ясно. Той е добър като замисъл, но куца като реализация. Сталоун е легенда, но вече е достатъчно възрастен, заприличвайки подозрително на овехтял идол от миналото и на сицилианско падре… Дано да е разбрал, че само със заучените стари хватки от доброто някогашно сантиментално кино, не може да се мине. Нужен е и свеж поглед към една история, обрасла с легенди и повече дълбочина при изграждането на персонажите. Струва ми се, че ще му се наложи да пише сценарий за трета част на „Крийд“. Да заформи трилогия и да смекчи грешките и недостатъците, които вероятно и той е забелязал. Защо да не видим едно по-добро продължение на сагата през 2021 година?
„Крийд 2“, 130 мин.., сц.Силвестър Сталоун, реж.Стивън Капли младши, продукция на MGM
