БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ
„Скъпи другари!“ е очаквано добър и качествен филм, дело на ветерана Андрей Михалков – Кончаловски. Следя внимателно творчеството му и ми беше ясно, че след успеха на „Рай“ (2018) и издънката с „Грехът на Микеланджело“ (2019) ще последва нов творчески подем.
Той е закономерен, най-малкото защото сценарист режисьорът разказва история, която за мнозина по света е напълно непозната, но той е неин съвременник и много добре знае докато с Тарковски завършват щедьовъра „Иваново детство“ какво се случва на 1 юни 1962 г. в Новочеркаск.
На нас, любопитните, по време на перестройката, под сурдинка ни обясняваха, че разстрелите срещу работниците в града били не по повод лошото снабдяване и покачването на цените на стоките от първа необходимост, а заради малодушието и паниката, обзели местната партийна номенклатура.
Кончаловски се наема да представи максимално обективно и точно събитията от лятото на 1962 , като снима именно в Новочеркаск, с черно бяла лента – иначе много прецизна работа на оператора Андрей Найденов във формат 4:3, специфичен за „Мосфильм“ от 60-те години на миналия век.
Историята е поднесена през погледа на редова партийна бюрократка Людмила – Юлия Висоцка, иначе примерна и активна комунистка, която обаче безцеремонно се снабдява с дефицитни продукти през задния вход на магазина, търпи патриотарските изблици на баща си – Сергей Ерлиш, изживяващ се все още като казак герой, сякаш излязъл от страниците на „Тихият Дон“ на Шолохов, емоционалните изблици на дъщеря си Светка –Юлия Бурова и дискретно спори с поредния неоправдал доверието и амбициите й любовник, явно също проверен партиен другар.
Може би някои от критиците на филма ще кажат, че, да,той е добър и майсторски направен, но е безвъзвратно закъснял.
Аз смятам, че въпреки 60-годишното чакане си е струвало да се направи, тъй като всеки смислен урок от историята е важен за нашата действителност.
Парадоксалното е, че действието на филма съвпада с най-либералните години на Хрушчовото затопляне, след XXII конгрес на КПСС, а и тогава продължава фрапиращото разминаване между мечтите за светлото комунистическо бъдеще и убогата реалност.
Партийните бонзи преследват едновременно амбициозни икономически планове, бясно превъоръжаване и надпревара в космоса с основния си враг САЩ и същевременно подлагат на репресии всеки опит за бунт и инакомислие, породени най-вече от суровинен дефицит.
Хората вярват – тогава – в демократичните ценности на Конституцията, но не могат да разберат защо цените на стоките се повишават,“докато по времето на Сталин падаха“…
Логично е да последва недоволство и метеж.
Той сварва местните лидери абсолютно неподготвени, те дори са принудени да се крият от придружаващите ги милиционери в мазето на Горкома на КПСС, тъй като са блокирани от тълпата и само енергичната намеса на шефа на обкома на партията ги изважда от вцепенението.
Започват безкрайните заседания, караници и обвинения, генерал отказва да даде боеприпаси на своите войници, знаейки че те ще трябва да стрелят по работниците, та се налага да дойде от Москва специалната Държавна комисия, начело с вездесъщия Анастас Микоян, за да се овладее положението.
Войниците ще бъдат въоръжени, ще им се заповяда да стрелят на месо, труповете екстрено ще минават през местните болници и бързо ще бъдат заравяни извън града, но най-важното е да няма никакъв информационен теч за ЧП.
Людмила участва в най-важното заседание в Горкома , изказва се за сурови мерки срещу бунтовниците, даже й препоръчват да предаде писмено своето изложение на московските началници, но след като напуска партийните дебати с ужас разбира, че дъщеря й – също фабричен работник, е участвала в демонстрациите и е изчезнала.
За нея настъпва истински ад.
Обикаля из болниците и с помощта на порядъчен офицер от КГБ Логинов – Владислав Комаров, стигат, след драматични перипетии и до тайните гробищни могили, където съкрушена научава, че Светка е убита.
На изпитание е подложена не само съвестта й, но и нейните съкровени убеждения – „без комунизъм какво ни остава?“, за да дойде логично неочаквания хепи енд с ненадейната среща на майка и дъщеря на покрива на прословутите и много модерни тогава съветски многоетажни блокове, които, държа да подчертая, все пак не са комуналки.
„Скъпи другари!“ ще бъде интересен за всички, които се интересуват от съвременната история .
Разбира се, на мен реалиите с опашките за храни, безкрайните партийни заседания, караниците между местните вождове, страхът, малодушието, лицемерието, грубата намеса на столичните емисари, жестокото наказание на бунта и големите грижи за СКРИВАНЕТО на истината за протестите, са ми до болка познати.
Човечността избива неочаквано и ненадейно – та чак ни се струва нереалана – генерал отказва да дава заповед за стрелба по собствения си народ, офицер от КГБ помага на местен партиен функционер да открие истината за дъщеря си, а тя – правоверна комунистка се прави на разсеяна, когато баща й облича униформата на офицер от казашката сотня…
Същевременно остава смута, объркването от случилото се – нали строим комунизъм – защо убиваме близките си, сега е демокрация – защо изпитваме носталгия по Сталин, нещо не е наред с нашата система, но как да продължим напред без социалистическия идеал?
Този комплекс от каверзни въпроси и травми на националното съзнание като символ на руската история Кончаловски отказва да обясни.
Той оставя отговорите на зрителите, предпочитайки да заснеме един от най-силните и стойностни филми в кариерата си, в който покрай Владислав Комаров – Логинов и Сергей Ерлиш – бащата на Людмила, като Люда съпругата му Юлия Висоцка прави едно от най- паметните си творчески превъплъщения.
Тя не се срамува да изглежда леко грозна, стандартна, идеологически обременена, „обычная женщина“, за да създаде с любов и вдъхновение може би най-яркия образ в своята кариера.
„Скъпи другари“, 2020, 116 мин., сц. и реж. Андрей Михалков – Кончаловски, съвместно с Елена Кисельова, продуцент Алишер Османов, производство „Продуцентски център на Андрей Кончаловски“
