ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ
Богдана Гюзелева-Вулпе (1878 – 1932). Първата българска оперна прима, първата българска композиторка. Днес рядко си спомняме за първите в нашето изкуство, закъсняло с векове, но избуяло бързо след освобождаването ни през 1878 г. А името на тази чаровна и талантлива жена стои редом до имената на първите трима много заслужили мъже, „бащите на българската опера”: Константин Михайлов-Стоян, Драгомир Казаков и Иван Вулпе, нейния именит съпруг.
Родена е на 19 февруари в годината на Освобождението, под духовния знак на Водолея, в културно, възрожденско семейство в старопрестолния град, в което театърът и музиката са на голяма почит. Баща й, Иван Гюзелев, руски възпитаник, е бил министър на просветата в кабинета на Петко Каравелов. Майка й, Стефани Гюзелева, е активна общественичка. От дете, Богдана, се влюбва в музиката, театъра и операта. Свири на цигулка и пиано, пише стихове.
Има шанса да учи в Дрезденската консерватория при проф. Емил Зиферт. Времето в столицата на Саксония се оказва решаващо за кариерата й, усвоява тайните на Белкантото, натрупва голям запас от знания не само в областта на музиката, танца и театъра, но и в пластичните изкуства, литературата, поезията, философията. Завърнала се в България започва да учи композиция при чешкия капелмайстор Йозеф Шветнер.
През пролетта на 1903 г. се среща с бесарабския българин, оперния певец Иван Вулпе и двамата заминават за Русия, за далечния Иркутск, където пеят в Операта и преподават музика. В края на учебната 1907 година се завръщат в България и изнасят поредица оперни концерти в страната. Това е подготовката за сформирането на бъдещата първа родна оперна трупа. И тя се ражда, след доста години на трудности, на неразбиране от страна на властта и обществеността и липсата на средства, най-сетне през следващата 1908 година с поредица от оперни концерти и представления на откъси от опери, посрещнати с огромен интерес от публиката. В солистичния състав участват: Константин Михайлов-Стоян, Драгомир Казаков, Иван Вулпе, Стоян Николов, Димитър Попиванов, Катя Стоянова и самата Богдана Вулпе.
Първата опера, която се изпълнява изцяло, е „Палячо” на Руджеро Леонкавало с нейното участие в ролята на Неда. Тук тя блести с красивия си, тембрист, добре школуван сопран, с музикалността си, а също и с несъмнения си драматичен актьорски талант. След Неда се зареждат роля след роля – лирични и драматични: Татяна от „Евгений Онегин”, Вердиевата Аида, Кармен, Графинята от „Сватбата на Фигаро” на Моцарт, Русалка на Даргомижски, Тамара и Ангел от „Демон” на Рубинщайн, Лучия на Доницети, Превъплъщава се с успех и в роли от редица български опери: Ирина от „Борислав” на Маестро Георги Атанасов, Тахибеговица от операта на Димитър Хаджигеоргиев...
От този непълен списък се вижда, че е пяла различни роли от тези за най- високия женски глас – колоратурното сопрано до мецосопраното. Един наистина голям творчески диапазон – певчески и актьорски. При това е била и красавица. Елегантна, чаровна.
Междувременно започва да композира активно. Пише: Симфонични картини по народни мотиви за солисти, смесен хор и голям оркестър, много солови песни за глас и пиано, цикъл песни по стихове на Хайне, обработва и хармонизира български, френски и хърватски народни песни, съчинява 3 опери и 3 оперети. Някои от тях са поставени с голям успех: „Любов”, „Съюзници”, „Махараджата”. Връх в музикално- сценичното й творчество, без съмнение, е операта „Психея” по нейно либрето, представена с нейно участие през 1915 година в София.
Премиерата е на 30 март в Народния театър, под диригентството на Маестро Георги Атанасов с режисьор Драгомир Казаков. В главните роли се представят първенците на българската опера: Стефан Македонски, Пенка Тороманова, Катя Стоянова и Иван Вулпе. Композира още опери: „Фернандо”, „Вампука”, Любов” по нейни либрета (надарена е и с поетичен талант!) и две оперети: „Съюзници” и „Махараджата”, както и творби за оркестър, сред които на голям успех се радват „ Симфонични картини”.
Известно време работи като преподавател по пеене и се изявява и като концертираща певица във Виена и Берлин. През 1928 година е отново в София, работи като вокален педагог заедно със своя съпруг Иван Вулпе, „бащата на българската певческа школа”. Умира в бедност на 54 години през 1932 година. През последните години от живота си, вече напуснала сцената, останала без пенсия, изработва кукли, за да преживява. Тогавашната власт не оценява големия й талант и принос към българската музикална култура.
В наши дни БНР си спомни за първата българка - композитор и осъществи студиен запис на операта й „Психея”.
