БНР

За голямо съжаление ни е напуснала и изключителната Елица Тодорова! Това съобщи за БНР Любен Генов, председател на Съюза на българските художници. След две седмици, прекарани в болница, лекарите не са успели да задържат звездичката й да свети за още години. Поради мерките за Covid-19 опелото се е състояло в тесен семеен кръг на 04.11.2021.

За Елица Тодорова каквото и да се каже, би било недостатъчно, особено в Кюстендил, където името й е известно на малки и големи и се произнася с респект. Житейският й път е здраво вплетен в културния живот на града, а творческите й реализации са важна част от историята на изобразителното ни изкуство, но и активна и свежа съставна част от настоящето му. През 2019 година в галерия „Владимир Димитров – Майстора“ беше организирана голяма изложба по повод 90-годишнината на Елица, събитие, заслужило ѝ официалното предложение за Националната награда за живопис „Майстора“ и дало основание на журито да я номинира.

Елица Тодорова е родом от Търновско, но свързва завинаги живота си с град Кюстендил. През 1954 година завършва живопис в Художествената академия при Дечко Узунов. По-късно още една съдбовна среща, в буквалния и в преносния смисъл, повлиява на творческия ѝ път. Това е срещата именно с Майстора и изкуството му. Сигурно много художници са се вдъхновявали от таланта на тази магнетична и свята личност, но малцина са тия, в чиито платна може да се усети енергийната чистота на неговия дух, без оттенъка на прякото сходство и елементарното подражателство. В живописта ѝ се долавя деликатният резонанс на нов пластичен трепет, на вибрации в други честоти, на индивидуално изведени стойности, автентични и несравними, с толкова много светлина в разкриващите се пространства. С феерии от светлина!

След като завършва Академията, Елица Тодорова се установява в града, на който трайно посвещава живота си и в който успява да се утвърди като един от най-ярките творци за десетки години наред. Автор със свой почерк, разпознаваем и впечатляващ майстор на маслената живопис и акварела, с активни участия в почти всички организирани общи изложби. Става член на СБХ през 1965 г. Оттогава дълги години всеотдайно работи и като творчески секретар на Окръжната група на художниците.

Дълъг е списъкът с многобройни самостоятелни изложби, с участията в национални, общи и регионални изложби у нас и в чужбина, в международни пленери… През 1986 г. пребивава в ателиетата на СБХ в Париж. Получава награда на СБХ за портрет, Голямата награда на изложба „Струма“ 1977 г., наградата „Струма“ през 2016 г. за живопис, наградата „Миклош Каплар“ в Унгария и много други. Става носител на орден „Кирил и Методий“ ІІІ степен (1975) и І степен (1979), както и почетен гражданин на Кюстендил. Родената на 21 април 1929 година Елица Тодорова заслужено е лауреат на Националната награда за живопис „Владимир Димитров – Майстора“ за 2019 година.

Това са фактите, свързани с личността на една художничка, която скромно и лаконично, вярна на порива да бъде себе си в изкуството, казва: „Рисуването е моят живот и така ще бъде до последно!“

Светла да е паметта й и лек да е небесният й път!

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Запомни едно: ти, а не някой друг, решаваш съдбата си. Никой не може да живее вместо теб, нито пък ти можеш да живееш вместо някой друг.“

Е. Е. Къмингс, американски поет и драматург, роден на 14 октомври преди 132 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина