МАРИЯ ВЪЛЧАНОВА, Програма "Христо Ботев"

Един от обичаните български музиканти с харизматично сценично присъствие и невероятно обаяние, напуснал земния свят на 29 юни 2021 г., само броени дни преди да отбележи 60-ата си годишнина, оставя незаличима следа в съзнанието на своите близки, колеги, приятели и студенти. Това е пианистът, педагогът, музикалният критик и общественик проф. д-р Ростислав Йовчев. Той е роден на 14 юли 1961 г. в София, където започват и заниманията му по музика, а негови първи наставници в голямото изкуство са клавирните педагози Маргарита Хлебарова и Людмила Стоянова.

„Повечето му колеги и приятели – споделя съпругата му Бояна Йовчева – знаят, че Ростислав е племенник на известния от недалечното минало пианист-акомпанятор, публицист и преводач Петър Щабеков, който за него е бил като духовен баща през годините. Но малко известен факт е, че Ростислав е близък родственик на защитника на Видинската крепост майор Атанас Узунов и правнук на доктора по право от Брюкселския университет Петър Стайков – председател на XIII Обикновено народно събрание и министър на правосъдието в правителството на Рачо Петров в самото начало на XX век. Паметта за тези достойни българи се почиташе изключително много от семейството ни, а тази памет респектира и задължава. Затова и Ростислав притежаваше толкова безценни морални качества – той беше закърмен с тях“.

Като солов и камерен изпълнител Ростислав Йовчев активно концертира в България, Европа и Азия. Носител е на отличия от редица престижни национални и международни конкурси, като на много от тях впоследствие е канен и за член на жури. Неговото изпълнителско изкуство притежава гъвкавост и релефност на интонационния рисунък, яркост на динамическите нюанси, тънък усет към драматургическото изграждане в съчетание с изискан вкус и дълбоко познание за индивидуалните особености в конкретния музикален език на изпълнявания автор.

„Той вникваше в музикалната реч на композиторите – казва неговият преподавател в музикалната академия проф. Атанас Куртев – не просто изпълняваше текста, а се опитваше да разбере техния специфичен начин на мислене, техните идеи – това му позволяваше да проникне в дълбочината на музикалния замисъл“.

Репертоарът на Ростислав Йовчев обхваща творби и творци от предкласиката до музиката на днешния ден, а като своеобразна константа на творческия му натюрел е пиететът, който той изпитва към българската музикална класика и съвременност. Една от ярките характеристики на концертните му програми, особено в соловите му рецитали, е тяхната тематична насоченост, посветена на конкретни автори или музикални епохи, често включват рядко изпълнявани творби на известни или по-малко познати композитори, както и премиери на нови произведения, много от които са посветени на него. За своето сътрудничество с Ростислав Йовчев, свои мисли споделя и българският композитор Филип Павлов.

Проф. Ростислав Йовчев развива и активна педагогическа дейност у нас и в чужбина. Той е дългогодишен преподавател по пиано в Теоретичния факултет на НМА „Проф. Панчо Владигеров“ в София, а между 2008 и 2020 г. е и завеждащ клавирната катедра на факултета.

В предаването „Студио музика” на 1 февруари от 19.30 ч., освен много музика в изпълнение на Ростислав Йовчев, звучат и гласовете на негови близки, колеги и студенти, които споделят свои мисли и спомени от миговете, щастливо преживяни с личността му на творец и човек.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Фантазията е като сладкото. Трябва да я размажеш на солидна филия хляб. В противен случай е безформена и не можеш да направиш нищо с нея.“

Итало Калвино, италиански писател, роден на 15 октомври преди 103 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина