КРАСИМИРА ЙОРДАНОВА, БНР

Големият български пианист и клавирен педагог Божидар Ноев си отиде от този свят през юли - в месеца, когато отбеляза своя 80-и рожден ден.

Той беше неизменна част от нашия музикален живот, дори и в годините, когато живееше и работеше в чужбина. Кариерата му като пианист е огромна: Той гостува в цяла Европа, в Азия, САЩ, Канада, Латинска Америка - и навсякъде неговото изискано изкуство е оценено високо. 

И като клавирен педагог проф. Ноев е известен и ценен - дълги години преподава в Инсбрук, Австрия. 

Божидар Ноев е роден на 8 юли 1942 г. в София. Баща му е много известен лекар, а майка му е австрийка. Завършва Музикалното училище в София и Музикалната академия в класа на проф. Мара Балсамова. Дълги години работи и с известната клавирна педагожка Величка Савова.

Първата му изява като пианист е на 13-годишна възраст с Разгардския симфоничен оркестър. Специализира в римската академия "Санта Чечилия" при известния пианист и диригент Карло Цеки. Учи и при Рудолф Серкин, Никита Магалоф, Гуидо Агости. Посещава майсторски класове на прочутата Магда Талиаферо. 

През 1965 г. Божидар Ноев получава втора награда на клавирния конкурс "Бузони" в Болцано, а през 1968 г. - е втори и на конкурса „Александро Казагранде“, а на същия конкурс следващата година печели първа награда. Носител е на редица престижни отличия - наградата „Петроф“, наградата на конкурса „Виана да Мота“ в Лисабон, наградите ,,Сереньо“ и “Поцоли“.

Божидар Ноев развива голяма международна кариера като пианист, а у нас за известен период от време е солист към дирекция “Музика“ и към Софийската филхармония. От 1977 г. е преподавател в консерваторията в Инсбрук, впоследствие и ръководител на клавирната катедра там. 

За своята дейност като педагог и изпълнител в Австрия разказва самият той в изказване от 1998 г, запазено в Златния фонд на БНР. Чуйте в звуковия файл ТУК

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Фантазията е като сладкото. Трябва да я размажеш на солидна филия хляб. В противен случай е безформена и не можеш да направиш нищо с нея.“

Итало Калвино, италиански писател, роден на 15 октомври преди 103 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина