Васил Чакъров (1934 – 2018) е български художник, роден в село Багренци, община Кюстендил.
Завършва Учителския институт в Дупница и работи като учител от 1957 до пенсионирането си през 1994. От 1979 е член на Съюза на българските художници. През 1972 е отпечатана първата му карикатура във вестник „Самоковска комуна“, а през 1974 и във вестник „Стършел“. Чакъров продължава да сътрудничи и на двете периодични издания до края на живота си. Участва в много общи художествени изложби в страната и в колективни изложби на български художници в чужбина. От 1973 година са организирани и редица негови самостоятелни изложби в цялата страна.
Творби на Васил Чакъров притежават Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, художествените галерии в Кюстендил, Самоков, Пловдив, Сливен, Бургас, Благоевград, Добрич, Балчик, Музеят на хумора и сатирата - Габрово, учреждения и частни лица у нас и в чужбина.
-------
Изложба на Васил Чакъров-Чак "Шаржове. Карикатури. Колажи" се открива на 13 октомври в Дома на хумора и сатирата в Габрово, съобщи humorhouse.b. Куратор е д-р Ружа Маринска.Изложбата ще бъде достъпна до 14 ноември,
"Приживе, през 2007-а, Васил Чакъров за първи път показва трупани през годините шаржове, карикатури и колажи. Нарича изложбата „Рисунки от кашона на Чак от Багренци”. Подрежда я в Самоковската художествена галерия – сам и посвоему. Дотогава е познат като живописец, впечатляващ акварелист и график. А излиза, че наред с това творчество, въображението му е търсело и други пътища и форми, в които чувството му за хумор и зевзешкото му остро око също са напирали да се изявят", пише д-р Маринска в каталога, придружаващ изложбата.
Представителната експозиция е част от наследството на Васил Чакъров. Наследниците на художника я даряват на Музея и произведенията ще заемат своето заслужено място в престижната му колекция.
Шаржовете на Чакъров срещат публиката с емблематични фигури от света на изкуството. Много от тях имат картинна завършеност. На преден план, естествено, са художниците. Тук у Чакъров дарбата за хващане на характера се съчетава с основно познаване на персонажа и неговото изкуство. Забележително е също тъй разнообразието от подходи и хрумвания в стилистичната интерпретация. Към родната галерия се прибавят и шаржовете на чужди художници, които не само впечатляват с качеството си, но ни отвеждат към кръгозора на този роден в кюстендилското село Багренци и живял в Самоков талант, нестеснен от отдалеченото от „центъра” битие. За това говорят и шаржовете на знаменити световни писатели и музиканти – всеки, намерен в необикновен ракурс, парафразиращ познатия образ от известните документални източници. Започната в началото на 70-те години, тази серия от шаржове продължава почти до края на дните му – израз на несекващия интерес на Васил Чакъров към света и хората.
Принос към колекцията на Музея на хумора и сатирата в Габрово ще бъде и голямата поредица от шаржове на съвременни български писатели, актьори и други културни дейци – една богата картина на художествения живот от последните три десетилетия на XX век. Точно доловени като физиономия и характер, те са интересно третирани в различни техники и стилови похвати.
Бликащото живо чувство за хумор се проявява и в дълга поредица от карикатури, в голямата си част публикувани в централния и самоковския печат. Те са преобладаващо породени от битови наблюдения – пристрастието към алкохола, чиновническите нрави и други човешки слабости. Вниманието на художника е привлечено и от екологичната проблематика. Цяла серия е посветена на попската тема. Като карикатурист, за разлика от повечето свои събратя по жанр, Васил Чакъров не следва една веднъж завинаги намерена и типична за автора стилистика. Карикатурите му са разнообразни като подход, възникващ всеки път от конкретния обект или ситуация и са незлобливи – по-скоро намигват на зрителя, за да го направят съучастник.
Неизтощимата жажда за визуални игри е насочила Васил Чакъров и към колажа, комбиниращ елементи от масови печатни издания с неочаквани на пръв поглед авторски интерпретации.
Представените в изложбата жанрове естествено поставят въпроса за центъра и периферията. Случаят „Чакъров” категорично отстоява, че всеки истински талант е център. Встрани от столицата, сред самоковци, потопени в своя делник, Васил Чакъров общува с личности и събития, които са отвъд тесните граници на града, в който живее и твори. Неговата мисъл е отворена към и за големите човешки теми. Той влиза в диалог и се съизмерва с великаните на духа и дръзва да им даде свой образ. В българското изкуство тази продукция стои особено, а „центърът” тепърва ще я опознава.
