Софийската филхармония отбелязва 100 години от рождението на големия български диригент Добрин Петков (1923-1987) с концерт. Той е на 11 юни в столичната зала „България", съобщиха от филхармонията.

В програмата са включени Романс №2 за цигулка и оркестър от Антонин Дворжак със солист Минчо Минчев (цигулка), „Анданте“ из Концерт №5 на Николо Паганини и Руски танц из балета "Лебедово езеро" от Чайковски. Диригент на вечерта е Найден Тодоров, който включва в програмата „Ангелски концерт" от Хиндемит и Първата симфония на Бетховен.

ДОБРИН ПЕТКОВ е роден на 24 август 1923 г. в Дрезден, Германия. Признат както за един от най-бележитите български диригенти, така и за музикант от световна величина, Добрин Петков остава в историята със своя впечатляващ като стилово разнообразие и внушителен като брой, репертоар от шедьоври на европейската музикална класика, изживени и интерпретирани под неговата палка.

Според личния му архив това са над 1000 изнесени концертни програми на българска сцена и над 150 музикални записа – симфоничното творчество на Бетховен, Шуман, Брамс, Чайковски, Берлиоз, Брукнер, Рихард Щраус, Стравински, Прокофиев, Барток, Хиндемит, Панчо Владигеров, Веселин Стоянов, Петко Стайнов, Любомир Пипков, Константин Илиев, Васил Казанджиев, Иван Спасов и много други, в това число, оперни и кантатно-ораториални произведения.

Концертирал е многократно с почти всички големи български изпълнители като Минчо Минчев, Стойка Миланова, Емил Камиларов, Георги Бадев, Боян Лечев, Венцеслав Николов, Трифон Силяновски, Николай Евров, Антон Диков, с руските творци Дмитрий Шостакович, Тихон Хренников, Мстислав Ростропович.

На 16 юни 1962 г. е назначен за първи диригент на Софийска държавна филхармония и главен диригент на Софийска народна опера едновременно, по съвместителство. По свое желание, той се отказва от заплатата си на второто място (операта) и работи безвъзмездно. Счита, че няма право на такъв приход. Заедно със Софийска филхармония, има турнета в Бейрут и Дамаск, в Гърция, Италия, Франция, СССР. Напуска филхармонията през 1969 г. Следват четири години, през които е хоноруван преподавател в Консерваторията.

„За чуждите автори има кой да се грижи. За нашите трябва да се погрижим ние“, казва Добрин Петков. Умира в София на 10 февруари 1987 г., на 63-годишна възраст.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Фантазията е като сладкото. Трябва да я размажеш на солидна филия хляб. В противен случай е безформена и не можеш да направиш нищо с нея.“

Итало Калвино, италиански писател, роден на 15 октомври преди 103 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина