ПЛАМЕН АСЕНОВ, "Свободна Европа"

Йеронимус Бош (1450 – 1516) - художник 

Произход: Хертогенбос, Брабант, Нидерландия, род на художници

Образование: учи от баща си и чичо си

Най-известни творби: „Градината на земните удоволствия“, „Сватбата в Кана Галилейска“, „Изкушението на Св. Антоний“, „Поклонението на магите“, „Христос носи кръста“

Признание: наричан е „сюрреалист преди сюрреализма“, „почетен доктор по кошмарите“, „първият хеви-метъл художник“, смятан за един от най-великите творци на Северния Ренесанс

------

Талантът му е огромен, въображението – невероятно, знаем малко за живота и почти не разбираме картините му. Той е Йеронимус Бош и живее през XV век в Нидерландия.

„Почетен доктор по кошмарите”, „Сюрреалист преди сюрреализма”, „Първият хеви-метъл художник” – ето част от титлите, които му даваме, в опит да запълним празнината.

Но няма смисъл да се мъчим - достатъчно е понякога да поглеждаме през стиснати от ужас очи света в картините на Бош, за да видим онова, което никога не бихме искали да видим.

Представете си книга на китайски, с кирилски букви - можем да прочетем всяка дума, но не разбираме смисъла. Същото е и с творчеството на Бош. Можем да направим каталог на демоничните образи, на фантастичните му човеко-животни или човеко-машини, да го изучим с всички науки.

Но продължаваме да не разбираме. Често дори не можем да се досетим каква алегория изобразява неистовият танц на живота и смъртта, на възходите и паденията, на дяволските грехове, скрити в ангелски криле.

Не помага и това, че запазените картини на Бош са само 25, плюс 8 рисунки. Едва 7 са подписани, нито една не е датирана. Но сме сигурни, че с четка и мисъл човекът от късното Средновековие Йеронимус Бош прилича на модерен магьосник, който отваря черепа ни, за да придаде нови форми на мозъка и представата ни за света.

Рисунка, смятана за късен автопортрет на Бош, изобразява дребно старче, с мъдър, тъжен и ироничен поглед. Да, за да рисува онова, което рисува, Бош наистина трябва, поне мислено, да е преживял няколко живота, пребродил няколко свята, погубил и възродил няколко души.

Няма как иначе това момче от Северен Брабант, почти не излизало от родния Хертогенбос, да знае толкова за миналото, настоящето и бъдещето на човешкия дух, за страховете, които го мъчат и начина, по който се възвисява от кално тяло до божествена прашинка – или пада обратно.

Йеронимус Бош е роден около 1450 г. в Хертогенбос. Истинската му фамилия е Ван Акен, „от Аахен“, но я сменя с артистичното Бош по името на родния град. През 1463 г. градът е погълнат от опустошителен пожар, изгарят над 4 хиляди къщи, загиват много хора.

Картините от този апокалипсис, дяволските пушеци и обгорелите трупове, са запечатани в съзнанието на Бош и са основа на търсенията в света на демоничното, на погледа в Ада и алегориите за греха и наказанието за греха.

Не се знае къде учи Бош, но той е добре образован - освен с рисуване се занимава и с алхимия, астрономия и медицина. Една от картините му е „Премахване на камъка на лудостта” и изобразява трепанация на череп (най-древната черепна операция).

Идеята така да се премахне лудостта – или глупостта, на която Бош много се противи – е представена иронично. Но изобразяването на трепанация тогава граничи с чудо - науката още не е онзи идол за човека, който става след два-три века.

Заедно с това, Бош е и силно религиозен. През 1488 г. става член на мистичното и влиятелно католическо „Братство на Богородица”. Това елитно общество в Европа има 7 хиляди членове, а в Хертогенбос - 40, но те управляват града.

Той е приет както заради дълбоката си религиозност, огромен художнически талант и пъргава мисъл, така и заради богатството, с което го дарява бракът с Алейт Гояртс ван ден Меервеен, в чието имение живеят. Щастието обаче не е пълно - нямат деца и това вероятно също се вписва в представата за грях и наказание у Бош.

Художникът умира през 1516 г., неизвестно от какво, и е погребан в църквата „Свети Йоан Богослов”, чиито витражи са негово дело.

Като споменах Йоан Богослов – Бош има картина „Сватбата в Кана Галилейска”. Тя е много различна - не включва демонични образи и гротескни лица, но е смразяващо езотерична и пълна с потенциал за опасни спекулации. Като младоженец Бош изобразява Свети Йоан Богослов, а като младоженка - Мария Магдалина.

Има съмнения – и не само заради тази работа, но и заради общата атмосфера в картините - че той всъщност е таен еретик, адамит, катар. Това не може да се потвърди, но Бош често използва сюжети със светци, хора на границата между греха и величието.

Пример е „Изкушението на Свети Антоний”. Светецът е почти припаднал върху олтара в центъра, а наоколо се вихрят грехове, с които трябва да се справи. Този сюжет, под влияние на Бош, се интерпретира от Салвадор Дали и Макс Ернст.

Все пак, най-известната творба на Бош е „Градината на земните удоволствия”. Тя също е триптих. Левият панел изобразява Рая, в който голите, но невинни Адам и Ева, играят като деца с Твореца. Отдясно е Адът, където попадаме, след като сме минали – и защото сме минали - през земните удоволствия.

Има версия, която казва, че Бош вярва, че Вселената е частица от храносмилателната система на Сатаната, затова и положението на човека е толкова окаяно. Не знам дали е вярно. Но ако е, значи живеем изцяло в Ада – а откъде тогава у нас се ражда представата за Рай.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Запомни едно: ти, а не някой друг, решаваш съдбата си. Никой не може да живее вместо теб, нито пък ти можеш да живееш вместо някой друг.“

Е. Е. Къмингс, американски поет и драматург, роден на 14 октомври преди 132 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина