ПЛАМЕН АСЕНОВ, "Свободна Европа"

Якоб Лудвиг Феликс Менделсон Бартолди (1809 – 1847) - композитор, пианист, органист и диригент 

Произход: Хамбург, Германия, дете-гений от образовано и богато еврейско семейство

Образование: уроци по пиано от 6-годишен в Хамбург, Париж и Берлин, контрапункт и композиция при Карл Целтер, пиано и композиция при Игнац Мошелес, учи езици, изкуство, литература и философия, в Берлинския университет учи естетика, история и география

Специален интерес: Бах – барокова музика и контрапункт

Най-известни творби: „Сватбен марш“, част от Увертюрата „Сън в лятна нощ“, Италианска симфония, Шотландска симфония, ораториите „Свети Павел“ и „Илия“, Концерт за цигулка, Октет за струнни

-------

Мнозина са го чували, малцина са го слушали.

Феликс Менделсон, музикалното дете-чудо на ХІХ век, умира в слава едва на 38. Полузабравен е за сто години заради силните антиеврейски настроения в Германия и особените му отношения с Вагнер.

Творбите му сега се връщат сред публиката, макар името му още да не заема истинското си място в пантеона на най-големите.

През 1844 г. Менделсон пише за цигуларя Фердинанд Давид вълшебен концерт за цигулка и оркестър. Това е сред най-известните му творби - като изключим всемирния „Сватбен марш”, който всъщност е част от „Сън в лятна нощ”, музикална увертюра по пиесата на Шекспир.

Всеки поне веднъж го е слушал на живо – но се надявам да е отчел колко иронична е маршовата му тържественост и как пакостливо ни подлъгва да вярваме в сънища. „Сватбеният марш” става задължителен за тържеството на всяка уважаваща себе си двойка след 1858. Тогава Менделсон е мъртъв от десетилетие, но кралица Виктория, негова голяма почитателка, включва марша в церемония на дъщеря си, принцеса Виктория.

И тук обикновено следва – маестро, музика!

Маестро Якоб Лудвиг Феликс Менделсон Бартолди - композитор, пианист, органист и диригент, е роден през 1809 г. година в богато и влиятелно немско еврейско семейство. Дядо Мозес е прочут еврейски философ, татко Абрам - банкер с либерални възгледи. Феликс не само има най-доброто възможно образование, но и познава много прочути хора.

Семейна приятелка пише: „Цяла Европа идваше на крака в тяхната всекидневна”. Освен това, татко Абрам дотолкова отхвърля еврейската традиция, че малкият Феликс дори не е обрязан. Баща му има търкания със своя баща и става либерал напук на него. През 1816 г. децата на семейство Менделсон са кръстени в Реформаторската църква. Това носи на Феликс имената – Якоб и Лудвиг.

След 6 години се покръстват и родителите, което пък носи на всички името Бартолди, фамилията на майка му, Леа Соломон – но децата не харесват името Бартолди и го употребяват само в официални случаи.

А Феликс, нещо нормално от фройдистка гледна точка, също има проблем с баща си – така че се ориентира към духовното наследство на дядо си, с което се гордее цял живот. Това раздвоение се отразява и върху характера му. Менделсон е приветлив и чаровен, но на моменти е нервен и силно раздразнителен. Това се вижда и в творчеството му. Например от двете могъщи оратории, които пише, „Свети Павел” е свързана изцяло с християнската традиция, а „Илия” е посветена на големия еврейски пророк.

Музикалният талант на Менделсон е открит рано и той бързо става второто след Моцарт дете-чудо на Европа.

Започва с уроци по пиано от мама Леа, а на 10 учи контрапункт и композиция при Карл Фридрих Целтер. Обича Бах и неслучайно - покрай една леля, фамилията държи оригинални ръкописи на Йохан Себастиан. Тази любов на младия Феликс е до живот. По-късно, като диригент и продуцент, той прави много за прослава на Бах в Европа, а заниманията му с барок и ранна класика са дълбоки и страстни.

Така в епохата, когато музикалният романтизъм е не просто мода, а водеща идея, композиторът Феликс Менделсон твори романтична музика със силен класически привкус – една от причините за хладните отношения с водещите романтици като Вагнер.

Първият публичен концерт на Менделсон е на 9, но тогава вече усилено композира и работите му се представят от частен оркестър на приеми в дома им. Първата му творба е публикувана, когато е на 13, на 15 пише първата истинска симфония, а на 16 създава струнен октет, който, счита се, в пълна степен разкрива гения на детето-чудо.

Този октет, заедно с увертюрата „Сън в лятна нощ”, дълго са и най-известните творби на композитора. А музикалното му наследство е огромно и разнообразно – освен тези ранни работи, Менделсон оставя 5 симфонии, няколко големи оркестрови пиеси, концерти - основно за цигулка и оркестър, много камерни и хорални произведения, композиции за пиано и орган.

Наследството му като диригент също е неоценимо – той въвежда употребата на диригентска палка и оставя сериозна диря в оркестрите на Дюселдорф, Лайпциг и Берлин, които ръководи в различни периоди.

За краткия си живот, Менделсон изминава дълъг път като музикант и човек. Той пътува из Европа, включително в Англия, където е много добре приет. Освен с музика, известен е и като добър художник с молив и акварел. Има огромна кореспонденция, в която личат изключителни умения в писаното слово – и на немски, и на английски. Междувременно се жени и има пет деца, но голямата му любов е сопраното Джени Линд - шведка, която среща сравнително късно и на която предлага да избягат в Америка.

Работата не става, защото смъртта, само с няколко безмилостни удара на сърцето, отнася в своите селения 38-годишния Менделсон. В писмо той описва смъртта като „място, където, надявам се, още има музика, но няма никакви тъги и раздели.” Тези думи на Феликс Менделсон звучат по-скоро като молитва – и дано тя наистина е чута.