ПЛАМЕН АСЕНОВ, "Свободна Европа"

Ботичели е прякор, значи „бъчвичка”. Сандро го носи не защото сам е дебеличък, а заради закръгления си брат. Обаче Алесандро ди Мариано ди Ванни Филипепи, както е истинското му име, е автор на едни от най-фините и красиви картини на Ренесанса. И няма нужда от доказателства, стига само „Раждането на Венера”.

Сандро Ботичели се ражда в златно време на златно място – Флоренция, 1445 г., а през 65-годишния си живот сам е сред символите на флорентинския „Златен век”.

Но и поради лудостта на историята е сред редките примери за странния парадокс - как искреният стремеж към духовност съсипва и убива.

Бащата на Ботичели е кожар, в един тефтер пише за Сандро:

„Малкият ми син се учи да чете, той е болезнено момче”.

Вероятно е болезненост, свързани с пубертета, тогава Сандро е на 13. На следващата година е чирак в златарско ателие, а на 17 става ученик на Фра Филипо Липи. Талантът му бързо избуява и пътува с Липи до Естергом, правят голямо фреско за унгарския архиепископ.

След пет години, Сандро се мести при Верокио, където учи с Леонардо. В този период на начално натрупване на художествен капитал, той рисува по-малки платна, най-вече Мадони с поетични имена – „Мадоната с Младенеца и ангел”, „Мадоната с Младенеца и два ангела”, „Мадоната в розовата градина”, „Мадоната в слава със свети Серафим”. Те са изключително фини работи, изпълнени с характерния за Ботичели ясен рисунък и свеж колорит, но още не го правят чак толкова известен в преситената от художество Флоренция.

През 1470 г. Ботичели отваря ателие и получава първа голяма поръчка - алегоричната фигура на Сила за съдебната зала на Търговската гилдия.

Поръчките валят, след две години вече е член на гилдията на Свети Лука, а след пет банкерът Джовани Лами му възлага „Поклонението на влъхвите”, първото му платно, признато за шедьовър. В него Ботичели използва сюжета, за да постави сред фигурите портрети на хора от Медичите, могъщата династия, която управлява Флоренция.

Самият банкер Лами е близък с тях и вероятно той представя художника в двора.

През 1478 г. хора от фамилията Паци убиват Джулиано Медичи, а брат му Лоренцо едва се спасява. Заговорниците са заловени и екзекутирани, а Сандро получава поръчка да изобрази портретите им по стените на двореца - вероятно за да е вечен споменът за ефективното и бързо отмъщение.

Ботичели става нещо като придворен художник на Медичите, особено близък е с Лоренцо ди Перфранческо ди Медичи, херцог на Флоренция и братовчед на Лоренцо Великолепния. Нает е да изрисува вилата му в Кастело, работи там пет години и прави два шедьовъра, които спират дъха – „Пролет” и „Раждането на Венера”, днес в галерия „Уфици”.

В тях, както и в ред други творби, Ботичели увековечава Симонета Веспучи - може би най-красивата жена от Ренесанса, наричана „Прекрасната“ и „Безподобната“. Това дете, което се омъжва на 16 и умира на 22, буквално подлудява мъжете на Флоренция, а за поклонника на красотата Сандро Ботичели тя се превръща не само в символ, а и в реална вечна любов.

Симонета Веспучи е от Генуа, но живее с мъжа си във Флоренция, където по нея пощуряват Лоренцо Великолепния и брат му Джулиано. Заради държавните ангажиментите и любовната връзка, която вече има, Лоренцо отстъпва на брат си и дори му помага в ухажването на красавицата. Обаче през 1476 г., на 22, Безподобната умира от туберкулоза.

В тази история Ботичели може да се приближава много до Симонета, да й се любува отстрани, но не и да пипа. Дори не може да я ухажва – освен чрез безсмъртни творби. И точно това прави.

Освен „Раждането на Венера” и „Пролет”, създава ред портрети на млади жени, в които интерпретира нейния образ. Изписва я като Венера във „Венера и Марс”, като Мадоната в някои от мадоните си.

Сам Ботичели не се жени – смята се, че цял живот тъгува по нея. Такава е романтичната версия. Но други твърдят, че всъщност е гей или поне - бисексуален. Това се бзира на обвинение за връзка с младо момче. Обвинението е отхвърлено от съда, но слуховете остават и са част от тежката втора половина от живота на художника.

През 80-те Ботичели е в Рим и в Сикстинската капела прави фреските „Изкушението на Христос”, „Младостта на Мойсей” и „Наказанието на въстаналите левити”.

Изобщо, цялото десетилетие за него е пълно с поръчки, труд, радости и слава. За разлика от следващите години до смъртта му.

През 1492 г. умира Лоренцо Великолепния и Флоренция тръгва назад – неофициален управител на града става доминиканският монах Савонарола.

Проповедите му за бедност и покаяние намират много последователи, проникват и в душата на Сандро. Смята се дори, че участва в организираното от Савонарола аутодафе на произведения на изкуството - „Клада на суетата”, и хвърля в огъня собствени картини.

Самите картини на Ботичели се променят. Те пак са творби на голям майстор, но сюжетите им стават по-мистични, понякога зловещи, а тоналността потъмнява. Като всеки проповедник на бедността обаче, Савонарола докарва богатата Флоренция до жалко политическо и икономическо състояние, гражданите се бунтуват, а папата го отлъчва, арестува, обвинява в ерес и екзекутира.

Това е шок за Сандро Ботичели, той вече рисува малко, няма покровители, обеднява, а след смъртта си сякаш изчезва. Открит е пак като велик художник в края на ХІХ, началото на ХХ век, за да не бъде никога забравен.