ПЛАМЕН АСЕНОВ, "Свободна Европа"

Ботичели е прякор, значи „бъчвичка”. Сандро го носи не защото сам е дебеличък, а заради закръгления си брат. Обаче Алесандро ди Мариано ди Ванни Филипепи, както е истинското му име, е автор на едни от най-фините и красиви картини на Ренесанса. И няма нужда от доказателства, стига само „Раждането на Венера”.

Сандро Ботичели се ражда в златно време на златно място – Флоренция, 1445 г., а през 65-годишния си живот сам е сред символите на флорентинския „Златен век”.

Но и поради лудостта на историята е сред редките примери за странния парадокс - как искреният стремеж към духовност съсипва и убива.

Бащата на Ботичели е кожар, в един тефтер пише за Сандро:

„Малкият ми син се учи да чете, той е болезнено момче”.

Вероятно е болезненост, свързани с пубертета, тогава Сандро е на 13. На следващата година е чирак в златарско ателие, а на 17 става ученик на Фра Филипо Липи. Талантът му бързо избуява и пътува с Липи до Естергом, правят голямо фреско за унгарския архиепископ.

След пет години, Сандро се мести при Верокио, където учи с Леонардо. В този период на начално натрупване на художествен капитал, той рисува по-малки платна, най-вече Мадони с поетични имена – „Мадоната с Младенеца и ангел”, „Мадоната с Младенеца и два ангела”, „Мадоната в розовата градина”, „Мадоната в слава със свети Серафим”. Те са изключително фини работи, изпълнени с характерния за Ботичели ясен рисунък и свеж колорит, но още не го правят чак толкова известен в преситената от художество Флоренция.

През 1470 г. Ботичели отваря ателие и получава първа голяма поръчка - алегоричната фигура на Сила за съдебната зала на Търговската гилдия.

Поръчките валят, след две години вече е член на гилдията на Свети Лука, а след пет банкерът Джовани Лами му възлага „Поклонението на влъхвите”, първото му платно, признато за шедьовър. В него Ботичели използва сюжета, за да постави сред фигурите портрети на хора от Медичите, могъщата династия, която управлява Флоренция.

Самият банкер Лами е близък с тях и вероятно той представя художника в двора.

През 1478 г. хора от фамилията Паци убиват Джулиано Медичи, а брат му Лоренцо едва се спасява. Заговорниците са заловени и екзекутирани, а Сандро получава поръчка да изобрази портретите им по стените на двореца - вероятно за да е вечен споменът за ефективното и бързо отмъщение.

Ботичели става нещо като придворен художник на Медичите, особено близък е с Лоренцо ди Перфранческо ди Медичи, херцог на Флоренция и братовчед на Лоренцо Великолепния. Нает е да изрисува вилата му в Кастело, работи там пет години и прави два шедьовъра, които спират дъха – „Пролет” и „Раждането на Венера”, днес в галерия „Уфици”.

В тях, както и в ред други творби, Ботичели увековечава Симонета Веспучи - може би най-красивата жена от Ренесанса, наричана „Прекрасната“ и „Безподобната“. Това дете, което се омъжва на 16 и умира на 22, буквално подлудява мъжете на Флоренция, а за поклонника на красотата Сандро Ботичели тя се превръща не само в символ, а и в реална вечна любов.

Симонета Веспучи е от Генуа, но живее с мъжа си във Флоренция, където по нея пощуряват Лоренцо Великолепния и брат му Джулиано. Заради държавните ангажиментите и любовната връзка, която вече има, Лоренцо отстъпва на брат си и дори му помага в ухажването на красавицата. Обаче през 1476 г., на 22, Безподобната умира от туберкулоза.

В тази история Ботичели може да се приближава много до Симонета, да й се любува отстрани, но не и да пипа. Дори не може да я ухажва – освен чрез безсмъртни творби. И точно това прави.

Освен „Раждането на Венера” и „Пролет”, създава ред портрети на млади жени, в които интерпретира нейния образ. Изписва я като Венера във „Венера и Марс”, като Мадоната в някои от мадоните си.

Сам Ботичели не се жени – смята се, че цял живот тъгува по нея. Такава е романтичната версия. Но други твърдят, че всъщност е гей или поне - бисексуален. Това се бзира на обвинение за връзка с младо момче. Обвинението е отхвърлено от съда, но слуховете остават и са част от тежката втора половина от живота на художника.

През 80-те Ботичели е в Рим и в Сикстинската капела прави фреските „Изкушението на Христос”, „Младостта на Мойсей” и „Наказанието на въстаналите левити”.

Изобщо, цялото десетилетие за него е пълно с поръчки, труд, радости и слава. За разлика от следващите години до смъртта му.

През 1492 г. умира Лоренцо Великолепния и Флоренция тръгва назад – неофициален управител на града става доминиканският монах Савонарола.

Проповедите му за бедност и покаяние намират много последователи, проникват и в душата на Сандро. Смята се дори, че участва в организираното от Савонарола аутодафе на произведения на изкуството - „Клада на суетата”, и хвърля в огъня собствени картини.

Самите картини на Ботичели се променят. Те пак са творби на голям майстор, но сюжетите им стават по-мистични, понякога зловещи, а тоналността потъмнява. Като всеки проповедник на бедността обаче, Савонарола докарва богатата Флоренция до жалко политическо и икономическо състояние, гражданите се бунтуват, а папата го отлъчва, арестува, обвинява в ерес и екзекутира.

Това е шок за Сандро Ботичели, той вече рисува малко, няма покровители, обеднява, а след смъртта си сякаш изчезва. Открит е пак като велик художник в края на ХІХ, началото на ХХ век, за да не бъде никога забравен.

  • IN MEMORIAM

    Европеецът Пламен Асенов

     Негова е поредицата „Великите европейци“, излязла в книги, излъчвана по радио „Пловдив“ и публикувана на сайта на „Свободна Европа"

     
  • ПОЗИЦИЯ

    ВУЛКАНизациии

     Коментар на Митко Новков по повод скандала с наградата за роман на годината, която се връчва от фонд "13 века България"

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Приближаване до Кръстю Лафазанов

    Той не става зъболекар, въпреки че е приет първоначално стоматология, но прави ярки, запомнящи се и незабравими роли в стойностни тв спектакли.

„Половината от нещастията на света произлизат от недостига на мъжество да кажеш и да чуеш истината спокойно и в дух на любов.“

Хариет Бичър Стоу, родена на 14 юни преди 213 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Фантастичният свят на магията и езика

 

Слабо звено на „Вавилон: Тайна история“ от Ребека Ф. Куанг е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература...

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости…