Френският певец, текстописец, актьор и дипломат от арменски произход Шанур Вахинаг Азнавурян, познат като Шарл Азнавур, е роден преди сто години - на 22 май 1924 г., в Париж в семейство на имигранти. Започва да пее през 40-те години, а за голямата сцена го открива самата Едит Пиаф.
През времето на дългата му кариера „френският Франк Синатра" постига известност, далеч надхвърляща границите на френскоезичния свят. По повод кончината му на 1 октомври 2018 г. американският „Ню Йоркър“ излиза с възпоменателна статия, която нарича французина „последния и най-велик трубадур“.
Шарл Азнавур живее 94 години и оставя триста албума, над хиляда песни, спомени за десетки турнета. Стилът му революционизира френския поп, а талантът му е признат от най-големите звезди на английската и американската музика от неговото поколение – Рей Чарлз, Фред Астер, Шърли Беси, Бинг Кросби.
Навършил 90 години, Азнавур продължава да пее – през 2017 г., по-малко от година преди смъртта си, той изнася концерт и в България.
Шарл става французин случайно – през 1924 г. семейство Азнавурян е във Франция в очакване да получи виза за САЩ. Точно тогава се ражда бъдещият певец и бащата Миша решава да останат в страната. Азнавурян отварят арменски ресторант в Париж. Бащата пее пред имигранти в ресторанта си и това е първата сцена в живота на момчето. Шарл е записан в училище за сценични изкуства, а на девет години вече се явява на прослушвания за фонов актьор. Първият филм, в който играе, е от 1933 г. – „Емил и детективите“. В началото на Втората световна война баща му е мобилизиран. Бъдещият световноизвестен певец напуска училището и започва работа през 1939 г. Две години по-късно е знаменателната му среща с композитора Пиер Рош. Двамата основават дует и заповат да пеят по кабаретата на Париж. От този период датира познанството между Азнавур и певицата Едит Пиаф.
Дуетът Азнавур – Рош се разпада след турне в САЩ и Канада. Азнавур остава солов изпълнител, но пеенето му не среща голям успех. Вместо това започва да става известен като автор на песни.
Първият концерт на Азнавур в зала „Олимпия“ е през 1954 г. Публиката е поразена, въпреки че музикалната критика е резервирана. Постепенно Франция попада под влиянието на Азнавур – освен че се превръща във все по-успешен певец, той участва и в игрални филми. През 1960 г. Франсоа Трюфо му предлага главната роля в „Стреляйте по пианиста“. Кариерата на Азнавур вече е международна – следват турнета в Армения, Турция, Гърция, Африка, СССР и в САЩ, където французинът пее в прочутата зала „Карнеги хол“ в Ню Йорк. През 1965 г. отново пее в парижката „Олимпия“, а публиката аплодира La Mamma и La bohеme.
През 2004 г. Азнавур издава албума Insolitement vоtre, с който отбелязва 60 години на сцената. По това време певецът е на 80 години. През 2006 г. пътува за Хавана, Куба, за да записва с Чучо Валдес, една от най-големите фигури в джаза. През 2007 г. излиза Colore ma vie.
Певецът, който казва, че има три вида музика – музика за сърцето, за главата и за краката, е работил с някои от най-големите изпълнители в света. Сред тях освен Едит Пиаф са Джони Холидей, Лайза Минели, Нана Мускури.
Азнавур разнася славата на френския поп, но заедно с това остава верен на арменската си идентичност. През 70-те години той е посланик на Армения в Швейцария.
Източник: Розалия Благоева, БТА
