ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ
От най-ранна възраст Бедржих Сметана (1824-1884) учи пиано и цигулка, като проявява голям талант. Сериозните си занимания с музика започва в гимназията. През тези години опитва и силите си като композитор, главно в областта на клавирната музика. През 1843 г. е приет за редовен студент в Пражката консерватория, в класа на Йозеф Прокш. След четири години се дипломира и започва концертната си дейност, но оскъдните средства го принуждават да дава и уроци по музика.
Революционните събития от 1848 г. го вдъхновяват да съчини първите си по-значителни произведения: „Тържествена увертюра“ за голям симфоничен оркестър, редица маршове и хорови песни. Последвалите години са тежки за чехите, но Сметана твори интензивно и разгръща широка обществена дейност. През 1855 г. е принуден да напусне родината си - заминава за Гьотеборг, Швеция, където ръководи симфоничния оркестър.
Най-крупните произведения от този плодотворен период са трите симфонични поеми „Ричард ІІІ“, „Лагерът на Валенщайн“ и „Хакон Ярл“. В Швеция се запознава с Ференц Лист, който го насърчава да продължи в композицията. Но животът в чужбина не допада на Сметана и той се завръща в Чехия през 1861 г. Две години след това написва първата си опера „Бранденбургците в Чехия“, историческа драма, която има огромен успех. Става диригент на Пражкия театър. През 1866 г. завършва втората си опера „Продадена невеста“. С тази забележителна творба обезсмъртява името си. Следват: „Далибор“ (1867), „Либуше“ (1872), „Двете вдовици“ (1874), „Целувката“ (1876), „Тайната“ (1878), „Дяволската стена“ (1882). Така, Сметана се утвърждава като безспорния „Баща на чешката опера“ и като един от големите, световни майстори в жанра.
Но Сметана пише не само опери - създава камерни, хорови и инструментални творби, както и произведения за голям оркестър, сред които е и забележителният цикъл от шест симфонични поеми с общото заглавие „Моето отечество“: „Вишеград“, „Вълтава“, „Шарка“, „По чешките поля и гори“, „Табор“ и „Бланик“. През 1874 г., по време на създаването на прекрасните сюити „Вълтава“, Сметана изгубва слуха си, но въпреки това успява да завърши целия цикъл и да сътвори още творби, сред които са последните му три опери и два струнни квартета.
С „Продадена невеста“ Сметана открива класическия период в развитието на чешката опера и утвърждава националните и демократичните черти на чешката музикална култура. Езикът на тази прекрасна лирико-комична опера е прост, достъпен и свеж, изпълнен с очарователен хумор, проникнат от народните интонации и ритми. Според Сметана народната песен не бива да бъде дословен обект на подражание, а нейната специфика да бъде пренесена на по-високо равнище на музикалното мислене мелодическата реч.
„Декламацията прави музиката“, пише той в една своя програмна статия. Оперното творчество на чешкия класик остава в историята на музиката като явление неповторимо и твърде индивидуално.
У нас творчеството на Сметана е отдавна на голяма почит. Неговите оркестрови опуси са постоянно в репертоара на всички български симфонични оркестри. Наши певци често изпълняват и прекрасните му песни.
Още през 1912 година, в зората на българската опера, в София диригентът Тодор Хаджиев и „Българският славей“, великата Христина Морфова решават да запознаят нашата публика с неговия шедьовър „Продадена невеста“ и тази постановка влиза трайно в афиша на нашата първа оперна сцена, а скоро и на всички български музикални театри (Стара Загора, Варна, Русе, Пловдив, Бургас, Плевен, Сливен, Враца, Учебния оперен театър на Музикалната академия). Главните роли, на Марженка и Йеник, влизат в репертоара на много водещи наши оперни артисти -лиричните сопрани: Райна Михайлова, Катя Попова, Рене Йорданова, Валентина Александрова, Пенка Маринова, Виолета Шаханова, а също и на тенорите: Петър Райчев, Любен Минчев, Тодор Мазаров, Георги Хинчев, Никола Николов, Николай Здравков, Андрей Аврамов, Иван Кюркчиев…
На 7 септември 1947 година с премиера на „Продадена невеста“е открита официално операта във Варна. Режисьорът, инициатор и основател, именитият български тенор със световна кариера Петър Райчев, вече режисьор, предлага това заглавие за начало на новосъздадения оперен театър. А музикалното ръководство поема неговия даровит син, диригентът Руслан Райчев. В главните роли се представят с успех сопраното Донка Влахова (Марженка) и тенорът Светослав Рамаданов (Йеник). Успехът е огромен, „Продадена невеста“ не слиза години наред от афиша на Варненската народна опера, утвърдила се скоро като един от водещите музиканти институти в страната. Освен „Продадена невеста“, нашата публика се среща и с още една значима негова творба, операта „Далибор“ (премиера през 1924), отново под ръководството на един от градителите на Софийската опера, Тодор Хаджиев и режисьора Николай Веков. Последната, засега, най- успешна сценична реализация на „Продадена невеста“ (1989) е дело на Русенската опера и чешкия постановъчен екип от Националната опера, Прага, воден от големия режисьор Йозеф Новак с участието на: Виолета Шаханова, Иван Кюркчиев, Пенка Дилова, Стефан Димитров, Димитър Кюркчиев
ПП. След 1912 година „Продадена невеста“ е поставена с голям успех на столична сцена през 1947 и 1961 и от тогава, за съжаление, не се е появявала в афиша, а публиката и певците ни я обичат!
