Името на Йо-йо Ма от десетилетия насам е синоним на музикална виртуозност, културна откритост и дълбоко човешко присъствие. Световноизвестният челист и носител на многобройни награди отбелязва своя 70-ти рожден ден на 7 октомври, като продължава да концертира из цял свят, пълен с енергия и винаги в компанията на своето над 300-годишно виолончело, което с обич нарича „Петуния“, разказват специализираният немски портал nmz.de и други медии.

Йо-йо Ма е роден през 1955 г. в Париж в семейството на китайски имигранти. Майка му е певица, баща му – цигулар, и двамата му предават любовта към музиката още от най-ранна възраст, но го учат също на дисциплина и отдаденост. Започва да свири на виолончело едва на четири години, а скоро след това семейството му се премества в САЩ. Там музикалната му кариера бързо набира скорост – още като дете свири под диригентството на Леонард Бърнстайн. По-късно учи в училището „Джулиард“, а също така завършва и Харвардския университет – съчетание, което оформя не само неговото музикално майсторство, но и интелектуалната му дълбочина, отбелязва германската информационна агенция ДПА.

Йо-йо Ма казва, че почти не е имал истинско детство, но днес, на 70 години, твърди, че преживява най-хубавото си време, цитират музиканта от nmz.de. Неговото чувство за хумор, любопитство и човечност остават свежи и заразителни.

Макар Йо-йо Ма да е един от най-великите класически изпълнители на нашето време – особено известен с интерпретациите си на сюитите за виолончело от Йохан Себастиан Бах, – музикалното му любопитство го отвежда далеч извън класическата музика. Той свири с поп звезди като Стинг, записва албуми с танго, боса нова и блуграс, а дори участва и в известния американски анимационен сериал „Семейство Симпсън“, припомня също ДПА.

Йо-йо Ма е особено известен е с проекта си Silk Road Ensemble, който обединява музиканти от различни култури. Чрез него той изследва музикални традиции от историческия Път на коприната и изнася концерти в страни като Иран, Армения и Азербайджан. За него музиката е средство да се прекрачват граници. „Музиката е за мен най-добрият начин да задоволя любопитството си към хората и да опозная света“, казва той в интервю за ДПА. „Не е нужно дори да свиря, тя винаги звучи в главата ми“.

Йо-йо Ма не е само музикант, а и ангажиран хуманитарен посланик. За своята обществена дейност е удостоен със званието посланик на мира към ООН. Преподава на хиляди студенти по целия свят, застъпва се за културното образование и междукултурния диалог и е открит за отговорността на артистите в обществото. 

Въпреки многобройните си награди – включително 19 награди „Грами“ , остава артист, който постоянно поема предизвикателства. За него ежедневната практика е неотменима част от живота, както и борбата с вътрешния страх да не изглежда нелепо пред публиката. В интервю за списание GQ през 2024 г. Йо-йо Ма казва, че се стреми да превърне сцената в приятелско място, където изкуството да диша свободно. Свиренето не е само работа, а за него е и наслаждение – своеобразен магически бутон, който всеки артист трябва да открие сам. Именно това вероятно е тайната му – съчетаването на техническо съвършенство, вътрешен покой и дълбока радост от музиката, допълва изданието.

Йо-йо Ма е много повече от виртуозен челист. Той е музикален гражданин на света, мост между жанрове и култури и човек с кауза. Неговата музика свързва, лекува и кара хората да мислят – и го прави вече десетилетия. На 70 години той остава изпълнен с енергия и любопитство – доказателство, че истинската страст към музиката няма възраст.

 

Източник: Михаил Евлогиев, БТА

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Запомни едно: ти, а не някой друг, решаваш съдбата си. Никой не може да живее вместо теб, нито пък ти можеш да живееш вместо някой друг.“

Е. Е. Къмингс, американски поет и драматург, роден на 14 октомври преди 132 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...