Камий Сен-Санс е не само изявен френски композитор от XX век, но и автор на поезия, проза, ерудиран любител астроном, физик и историк. От рождението му днес, 9 октомври, се навършват 190 години.

Композиторът е роден в Париж през 1835 г. с баща поет, майка художничка и баба – пианистка. Още като дете Сен-Санс показва невероятни музикални заложби. Най-ранната му документирана композиция датира от времето, когато той е едва на четири години. Неговият първи домашен рецитал на пиано се състои на първи август 1840 г., когато е на четири и половина, пише сайтът на Парижката опера. Когато е на 10, той прави своя дебют като концертиращ пианист, а три години по-късно започва да учи в Парижката консерватория. На 18-годишна възраст пише своята първа симфония. 

Сен-Санс работи дълго време като органист в църквите в Париж. Ференц Лист го нарича „първият сред органистите в света“, добавя сайтът на Парижката опера. 

През 1871 г. Сен-Санс основава Националното музикално общество - организация, чиято цел е да подпомага развитието на симфочничната и камерна музика във време, когато във Франция надделява операта. Френският композитор преподава пиано в школата на Нидермайер École de Musique Classique et Religieuse, а сред учениците му са Габриел Форе и Андре Месаже.

Сен-Санс твори във всички жанрове на класическата музика. Сред неговите най-известни произведения са симфоничните поеми Le Rouet d’Omphale и „Танц на смъртта“, неговите концерти за пиано и сонати за дървени духови инструменти. Неговата Трета симфония с орган възражда интереса към този жанр, пише „Дойче грамофон“.

Една от най-често изпълняваните композиции на Сен-Санс - „Карнавал на животните“, е издадена в пълния си вариант чак след смъртта на композитора, защото той се е страхувал, че хумористичното произведение ще помрачи неговата репутация. Докато е жив, той разрешава единствено частта „Лебед“ да бъде свирена пред широка публика. Тя е изпълнена за първи път от виолончелиста Шарл Лебук и бързо се превръща в една от най-популярните пиеси на френския композитор. Става основа на балетния танц „Умиращият лебед“, пише сайтът на Софийската филхармония.

Камий Сен-Санс е автор на 12 опери. Днес само една от тях продължава да се изпълнява често – „Самсон и Далила“. Първоначално във Франция отказват да я поставят и премиерата е във Ваймар през 1877 г. с помощта на Ференц Лист. Скоро след това „Самсон и Далила“ започва да се изпълнява редовно в Парижката опера, но другите произведения на Сен-Санс в този жанр не се радват на същия успех. 

Освен надарен изпълнител на пиано и орган, Сен-Санс е образован и в много други сфери. Той пише книги по философия, литература, живопис, театър, автор е на поезия и пиеси. Членува във Френското астрономическо дружество, интересува се също от археология и история.

Сен-Санс умира на 16 декември 1921 г. в Алжир по време на почивка. Погребан е с почести в Париж.

 

Източник: Калина Бояджиева, БТА

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Запомни едно: ти, а не някой друг, решаваш съдбата си. Никой не може да живее вместо теб, нито пък ти можеш да живееш вместо някой друг.“

Е. Е. Къмингс, американски поет и драматург, роден на 14 октомври преди 132 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...