„Искам в живота ми да има повече изкуство, повече книги, повече картини, филми, театър - това са мечтите ми.“ Това каза в интервю за „Джаз FM“ басистът, композитор и продуцент Веселин Веселинов – Еко по повод 53-ия си рожден ден на 19 октомври. Ето какво каза още: 

За това откъде идва „Еко“ в името му

"За жалост няма нищо общо с екологията, макар че аз гледам да пазя природата. Казвам се Веселин, а като малък това „Веско“ не съм могъл да го произнасям, когато съм проговарял, и вместо него съм казвал „Еко“, т. е.: „Маме, как се казваш?“, „Еко се казвам.” Сам съм си го измислил този прякор. Първо мама и татко са започнали да ме наричат по този начин, а след това баба, дядо и така си остана. И хилядите вариации на глезено – „Ече”, „Колино”, „Ечище” и т. н."

За това как се е насочил към музиката

"До 15-годишната си възраст не проявявах никакъв интерес към музиката. Аз съм лекарски син. И двамата ми родители са доктори. Абсолютно никакъв интерес. По някакъв начин дойде рокендролът в живота ми, в средния пубертет чрез групи като Grand Funk Railroad, Black Sabbath, Led Zeppelin, Pink Floyd. И по-специално имаше един албум на Grand Funk Railroad - All the Girls in the World Beware!!! Той е известен като „тавата с културистите”, те са снимани като културисти на обложката. Пуснах си плочата от втората страна по погрешка и там започва един убийствен бас риф - много готин на самото парче All the Girls in the World Beware и то ме запали. Казах си: „Аз искам да свиря ето това, както този пич свири тук.” След това постепенно чрез джаз-рока разбрах и за джаза, разбрах, че има джаз и какво е това. Постепенно, бавно се развиват нещата."

За любовта му към експеримента 

"Явно ми харесват най-различни стилове, не мога да се концентрирам да съм само джазов музикант или само рок музикант. Навсякъде се чувствам комфортно. Общо взето напоследък нямам музикални ситуации, в които да се чувствам дискомфортно. По-скоро някои ситуации са по-отговорни и по-трудни, но тогава човек си наляга парцалите, както се казва, свири вкъщи и стават нещата."

За това в какво открива смисъла 

"В изкуството може би. То е най-лишено от мръсотия, то е най-чистото нещо на земята. Защото човек, когато свири на нещо или рисува, или пише книга, първата му подбуда не е да стане богат и известен, да има много лесни връзки с жени или с мъже, а първата му подбуда е да направи нещо хубаво, т.е. самият смисъл е чист, изначално, актът на творчество е чисто нещо и са благословени тези, които имат таланта да го правят."

За своите герои и влияния 

"Много са. От едно нещо скачам в друго и като започнем от Grand Funk в музиката, преминам през много други неща и стигнем до Пиацола, в литературата - от Александър Дюма до Пастернак, през Стайнбек и Джоузеф Хелър на първо четене, и Швейк... Всяка прочетена книга, всеки гледан филм, всяка видяна картина, всяко чуто парче по някакъв начин те изгражда и всъщност, когато един ден импровизираш, защото джазът е импровизация основно, предполагам, че всяка дума, образ, влязъл в съзнанието ти като консуматор на изкуство, излиза по някакъв начин чрез тези импровизации. Импровизацията е нещо доста искрено, трудно можеш да се прикриеш. Можеш, но трудно, коства много усилия."