На 92-годишна възраст почина известният диригент Жорж Претр, съобщи classicfm.bg, цитирайки Виенския симфоничен оркестър. Той е издъхнал в дома си във Франция.

„Няма съмнение, че когато става дума за концертите на Претр, терминът „конвенционален“ не може да се употреби. Претр, който е роден във Вазие през 1924 г., никога не е гледал на себе си като на диригент и много оркестрови музиканти биха се съгласили с това. Той мислеше за себе си много повече като за интерпретатор, и то напълно във френския смисъл на думата: един възторжен жрец на музиката, един посредник на вдъхновението, което извира от великите творби. Начинът, по който неговата мисловна и физическа ловкост се предава към оркестрантите, не е нищо друго, освен магически: той ги подтиква да дадат всичко по силите си и им осигурява мотивация да направят върхово изпълнение“, така Виенските симфоници се разделиха с Жорж Претр, който стана техен главен гост-диригент преди около 30 години.

Те отбелязват, че ако един оркестров музикант на около 90 години отдавна вече се е пенсионирал, то за Жорж Претр възрастта не е била от особено значение. След като по-рано бе изиграл огромна роля в кариерата на Мария Калас, като нейният първи диригент в Парижката опера, маестрото е дирижирал още в "Метрополитън опера" в Ню Йорк, в „Ла Скала“ в Милано, също в Лондон, Чикаго, Токио… 

„Жорж Претр, жизнерадостният френски диригент, на когото се дължи премиерата на операта „Човешкият глас“ от Пуленк, бе придружен от Мария Калас в няколко знаменити изпълнения и записи и се превърна в любимец на Виена“, пише „Ню Йорк таймс“ и добавя негови думи от видео интервю в „Ла Скала“ от 2013 г.: „Можете да се научите да дирижирате оркестър така: 1,2,3… Но, знанието как да въздействаш на оркестъра да свири така, че да създаде атмосферата, която аз търся, е нещо, което не може да се научи“. 

След 70-годишната си диригентска кариера, за последен път маестрото получава овации на 12 октомври 2016 г., когато дирижира „Болеро“ от Морис Равел на пулта пред Виенските симфоници в Музикферайн. Ще бъде запомнен с невероятната отдаденост към професията си, продължавайки да дирижира дори и в последното десетилетие от своя живот, създавайки атмосфера на жизненост около себе си, включително и на Новогодишния концерт на Виенската филхармония през 2010 г.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Искам да достигна до колкото се може повече хора с посланието на музиката, на прекрасната опера.“

Лучано Павароти, италиански тенор, роден на 12 октомври преди 91 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...