Британският писател и бивш политик Джефри Арчър, автор на световния бестселър „Каин и Авел“, е починал на 86-годишна възраст, съобщиха световните агенции. Той е издъхнал „внезапно и спокойно“ в дома си на 5 октомври – само ден преди излизането на последния му роман „Адам и Ева“.
От издателството „ХарпърКолинс“ съобщиха, че Арчър е продължавал да пише до последните си дни. Смъртта му слага край на кариера, продължила пет десетилетия и белязана както от огромен литературен успех, така и от политически възход, скандал, съдебен процес и затвор.
Арчър беше сред най-продаваните британски писатели на своето поколение. Според официалния му сайт книгите му са продадени в над 300 милиона екземпляра и са публикувани на десетки езици в над 100 държави. Той оставя каталог от романи, сборници с разкази, пиеси, детски книги и документални произведения, сред които и трилогия от дневници, написани по време на престоя му в затвора.
Арчър е роден през 1940 г. в Лондон. Политическата му кариера започва рано – на 29-годишна възраст той е избран за депутат от Консервативната партия от избирателния район Лаут и прекарва пет години в Камарата на общините. По-късно става заместник-председател на Консервативната партия, а през 1992 г. получава пожизнено място в Камарата на лордовете.
Пътят му към литературата също е свързан с политиката и финансови проблеми. След инвестиция в канадска компания Арчър натрупва дългове от повече от 400 000 британски лири и се оказва на ръба на фалита. Именно тогава, решен да изплати задълженията си, написва първия си роман – „Нито пени повече, нито пени по-малко“ („Not a Penny More, Not a Penny Less“), публикуван през 1976 г. Книгата се превръща в успех и поставя началото на писателската му кариера.
Най-голямата му литературна слава идва с „Каин и Авел“ („Kane and Abel“), публикуван през 1979 г. Романът проследява съдбите на двама мъже – поляка Абел Розновски, роден в бедност, и богатия американец Уилям Кейн – чиито животи се преплитат в продължение на десетилетия. Историята за съперничество, амбиция, богатство и отмъщение се превръща в международен бестселър и утвърждава Арчър като един от най-популярните автори на комерсиална литература.
Сред най-известните му произведения са още „Дъщерята на разпътния път“ („The Prodigal Daughter“), „Първи сред равни“ („First Among Equals“), „Четвъртата власт“ („The Fourth Estate“) и „Пътеки на славата“ („Paths of Glory“). В по-късните си години Арчър създаде и две мащабни поредици – седемтомните „Хроники на Клифтън“ („The Clifton Chronicles“) и романите за детектива Уилям Уоруик. „Хрониките на Клифтън“ проследяват историята на две семейства през ключови събития на XX век и се превръщат в една от най-популярните му поредици.
Литературната му кариера обаче не може да бъде отделена от един от най-големите политически скандали във Великобритания от края на XX век.
През 1987 г. Арчър завежда дело за клевета срещу таблоида „Стар“ („Daily Star“), който го обвинява, че е платил на проститутка. Той печели делото и получава обезщетение от 500 000 британски лири. Години по-късно обаче разследване установява, че свидетелствата и доказателствата, използвани от него в процеса, са били фалшифицирани.
През 2001 г. съдът признава Арчър за виновен в лъжесвидетелстване и възпрепятстване на правосъдието и той е осъден на четири години затвор. Случаят слага фактически край на политическата му кариера. Арчър е освободен предсрочно през 2003 г., след като излежава част от присъдата си.
Престоят зад решетките по-късно се превръща и в литературен материал. Арчър публикува трилогията „A Prison Diary“, в която описва живота си в затвора и впечатленията си от британската затворническа система. Първият том излиза през 2002 г., а следващите два – през 2003 и 2004 г.
Въпреки скандала Арчър продължава да пише и да се среща с читатели. Последните години от живота му са белязани от необичайно висока за възрастта му литературна активност. Само ден преди смъртта си той участва в разпродадено събитие в театър „Лестър Скуеър“ в Лондон заедно с писателя и телевизионен водещ Джайлс Брандрет, където разговаря с публиката за последния си роман и раздава автографи.
Брандрет написа в социалната мрежа „Екс“, че Арчър е бил в „чудесна, жизнерадостна форма“ и е заявил, че „Адам и Ева“ ще бъде последната му книга. По думите му писателят е бил забавен, увлекателен и способен да се самоиронизира – „чудесен разказвач до самия край“.
И действително, „Адам и Ева“ излезе на 6 октомври – само ден след смъртта на автора. Романът е последното произведение в петдесетгодишната му писателска кариера. Официалният каталог на Арчър включва общо 59 произведения – романи, сборници с разкази, пиеси, детска литература и нехудожествени книги.
Политиката остава важна част от биографията му до края. Арчър се завръща в Камарата на лордовете след освобождаването си от затвора, макар че вече не заема активна партийна роля. Той се оттегля от Камарата през 2024 г.
През 2026 г. Арчър и съпругата му Мери отбелязаха 60 години от сватбата си. Двамата имат двама синове и петима внуци.
Животът на Джефри Арчър остава необичаен дори по мерките на британския обществен и културен елит – от депутат и партиен ръководител до един от най-продаваните писатели в света, от милионер и знаменитост до затворник, а след това отново до автор, който до последните си дни събираше стотици читатели.
Последната му книга излиза ден след смъртта му – своеобразен финал на кариера, в която самият Арчър често превръщаше историите за амбиция, падение и втори шанс в сюжет на собствените си романи
