Марк Захаров  - художествен ръководител на театър „Ленком“, почина вчера, 28 септември, съобщипа руските медии. Тъжната новина е разпространена от директора на театъра Марк Варшавер.

„Умря последният от мохиканите“, заяви Варшавер.

МАРК ЗАХАРОВ е роден през 1933 г. в Москва. Завършва актьорския факултет на Московския институт за театрално изкуство - ГИТИС. Кариерата му започва през 1973 г. като главен режисьор на театъра на Ленинския комсомол, който по-късно се казва "Ленком".

Сред най-успешните му работи като театрален режисьор са постановките "Момче от нашия град", "Един безумен ден, или сватбата на Фигаро", "Ва банк", "Женитба", "Вишнева градина" и други.

Много от филмите на режисьора са влезли в златния фонд на руската кинематография. Сред тях са "Дванайсетте стола", "Този самият Мюнхаузен", "Формула на любовта", "Да убиеш дракон" и др.

Марк Захаров е автор и съавтор на сценариите на едни от най-любимите руски филми, сред които "Звезда на пленителното щастие" и "Бялото слънце на пустинята" с музиката на Булат Окуджава. През 1997 г. екипът на филма "Бялото слънце на пустинята" е награден с Държавна награда на Руската федерация.

Руски звезди на киното и театъра:

Владимир Боярски: „Ужасно за всички нас. Цял пласт от живота ни загубихме.“

Дмитрий Певцов: „Много голяма загуба. За мен лично считам Марк Анатолиевич за мой учител.“

Карен Шахназаров: „Захаров беше единственият театрален режисьор, който успешно работеше в киното. На  Марк Анатолиевич това му се удаваше по удивителен начин. Защо? Защото театърът и киното имат съвсем различна природа, на моменти дори си противоречат, защото киното се стреми към надеждност, а театърът е условно изкуство, това беше неговата сила. "

Ина Чурикова: „С енергията си, с чувството си за хумар, с разбирането си за жанра той възпита всички нас.“

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Запомни едно: ти, а не някой друг, решаваш съдбата си. Никой не може да живее вместо теб, нито пък ти можеш да живееш вместо някой друг.“

Е. Е. Къмингс, американски поет и драматург, роден на 14 октомври преди 132 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...