Галина Волчек – легенда на руския театър, е починала, обявиха руските медии, позовавайки се на съобщение на театър „Современник”. Вечерта на 23 декември 86-годишната актриса и режисьор е приета в болница с двустранна пневмония, а по-късно – на 26 декември, е издъхнала.

ГАЛИНА ВОЛЧЕК е родена на 19 декември 1933 г. в Москва в еврейско семейство. През 1955 г. завършва театралното училище. Година по-късно заедно с колеги създава студио за млади актьори, известно като театрално студио „Современник”. От 1972 г. е главен директор на театър  „Современник”, а от 1989 г. – негов художествен ръководител. Първата й режисьорска работа е „Двама на люлката“ на У. Гибсън (1962 г.). Това представление е в репертоара на театъра повече от 30 години и се радва на постоянната любов на публиката. Под нейно ръководство театърът й „Современник” става известен в целия цивилизован свят – гостува в САЩ, Финландия, Германия, Ирландия и т.н. Паралелно с театралната си дейност Волчек прави и кинокариера  - снима се в много филми. Работи и като педагог в чужбина. Награждавана е многократно с държавни отличия.

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Запомни едно: ти, а не някой друг, решаваш съдбата си. Никой не може да живее вместо теб, нито пък ти можеш да живееш вместо някой друг.“

Е. Е. Къмингс, американски поет и драматург, роден на 14 октомври преди 132 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...