Актрисата Виолета Донева е била открита в дома си мъртва, съобщи БНР, позовавайки се на Столичната дирекция на вътешните работи.

Тялото на актрисата е било открито миналата седмица след сигнал. Наложило се е полицията да разбие входната врата на жилището.

Виолета Донева е родена в Петрич на 7 септември 1943 г. Внучка е на юриста и политик Стефан Стефанов. Баща й, капитан Павел Джингаров, е разстрелян през 1945 година след присъда от така наречения Народен съд. Вторият й баща е актьорът Кирил Донев.Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1966 г. със специалност актьорско майсторство и телевизионна журналистика в СУ „Климент Охридски“.

Работи във Военния театър (1967 – 1993), общински театър „Възраждане“ (1994– 2006) и Театър 199. От 2008 до 2010 г. ръководи театър „Възраждане“. Член е на Съюза на българските филмови дейци от 1973 г. През 80-те и 90-те години Донева участва в дублажите на филми и сериали.Превежда „Жената от морето“ на Хенрик Ибсен, „Любовни писма“ на Албърт Гърни, „Някой зад вратата“ на Едвард Радзински.

Тя е бивша съпруга на режисьора Людмил Стайков.

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Театърът е безкрайно възхитителен, защото в голяма степен всичко се случва случайно. Много прилича на живота.”

Артър Милър, американски драматург, роден на 17 октомври преди 111 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина