Оперната певица Виолета Шаханова ще е на фокус в предаването "Музика преди полунощ - Български изпълнители" на БНР "Програма Христо Ботев". Водещ е Милена Николаева, а началният час е 23,00, дата - 7 април. Ще бъдат излъчени записи на Шаханова, запазени във фонда на радиото. 

В края на февруари Виолета Шаханова навърши 70 години

По този повод SKIF препубликува от bnr.bg текста на Милена Николаева, посветен на оперната прима.

 

Честит рожден ден на сопраното Виолета Шаханова

Над 70 оперни роли, изключително голям камерен и кантатно-ораториален репертоар – това е краткото описание на творческия път на една от водещите солистки на Русенската опера Виолета Шаханова.

Тя е родена в Русе, където е открита от певицата и вокален педагог Снежина Якимова. Завършва Музикалната гимназия в родния си град, след което и Музикалната академия в столицата в класа на проф. Елена Киселова. Специализира при проф. Октав Енигареску от Букурещката опера и консерватория. Дебютът ѝ е през 1971 година в Русе с две главни роли – на Каролина в „Тайният брак“ от Чимароза и Луиза в „Годеж в манастира” от Прокофиев. Следват успехи в големи роли като Микаела в „Кармен”, Мими и Мюзет в „Бохеми”. Бързо се утвърждава като основна изпълнителка на лиричния сопранов репертоар. Сред ярките ѝ постижения са: Сузана от „Сватбата на Фигаро”, Марженка от „Продадена невеста”, Фрау Флут от „Веселите уиндзорки”, Лина от „Стифелио”, Дона Елвира от „Дон Жуан”, Зорница от „Луд Гидия”. За последната получава голямо признание и от критиката, и от композитора – Парашкев Хаджиев, който избира нея за премиерния състав.

"Овладяла проблемната си партия, Виолета Шаханова (Зорница в „Луд Гидия“) постига убедително музикално и сценично пресъздаване на образа, отсенявайки го с разнообразни нюанси – и във вокален, и в актьорски план – пише проф. Боянка Арнаудова. Виолета Шаханова е наистина достойна продължителка на традицията в интерпретацията на прекрасната Зорница, завещани ни от именити лирични сопрани от българския оперен театър.

Участва и в първата българска филмирана телевизионна опера – „Слугинята господарка“ от Перголези. Тази роля тя изпълнява с голям успех в още четири премиерни сценични реализации в Русе и други градове на страната.

На 2 октомври 2007 година Виолета Шаханова дебютира в монооперата „Човешкият глас“ от Франсис Пуленк. Тежкото заглавие е предизвикателство за всяка певица и във вокално отношение, но и в интерпретаторско. Почти час тя е сама на сцената и преживява различни емоции, които я водят от една крайност в друга.

Успехът е голям. Диригентът Лудовиг Бач, който гледа представлението в Констанца, пише:

"В това 34-то издание на Оперния фестивал в Констанца най-силно впечатление остави у мен една българска певица, Виолета Шаханова. В изключително тежката моноопера на Пуленк, която познавам от специализацията си в Париж, тя показа не само ярка певческа дарба, но и силен актьорски талант – игра като родена драматична актриса. А интерпретацията й в музикално отношение беше изключителна. Фразира великолепно, при това на перфектен френски.

Освен оперен репертоар Шаханова има зад гърба си голям брой камерни и кантатно-ораториални произведения. Отново ще цитирам критиката:

"Виолета Шаханова е изпълнител, чиято творческа и артистична активност в областта на камерното изпълнителство е наистина завидно – пише музиковедът Ива Чавдарова – Малцина са певците у нас, които поддържат равнище и репертоар в една толкова трудна и специфична сфера. Пиететът й към вокалната лирика действително личи в рафинираната линия на фразата и детайла, в деликатните модификации и превъплъщения на тембъра, както и в усета ѝ към точния, характерен вокален щрих..."

 

петък, 23 февруари

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Ние сме за света все още една неизвестна кинотеритория. Тепърва трябва да пробиваме - нямаме унгарския, полския, чешкия или немския опит от миналото.”

Никола Рударов, български актьор и режисьор, роден на 6 декември преди 98 години.

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.

Потокът на паметта: разкази между личното и родовото

Сборникът на Тодорис Гонис „Черната рокля на гарвана“ прави опит да изгради многопластова карта на паметта, в която личното преживяване се преплита с колективната история и устната традиция