ХРАБРА МАРИНОВА

До края на май Домът на изкуството във Виена (KUNST HAUS WIEN), известен като Музей на Хундертвасер, все още е отворен за посетители, като предлага разнообразна програма от изложби, обиколки с екскурзовод и многобройни събития. Дотогава виенчани и гостите на града имат последната възможност да посетят архитектурното бижу, разположено в 3-ти виенски район, където е изложена най-голямата в света колекция от творби на Фриденсрайх Хундертвасер.

От 1 юни музеят ще бъде затворен за ремонт и отворен отново през 2024 г. в нова, щадяща климата форма. По време на ремонтните дейности постоянната експозиция също ще бъде преработена за първи път от 30 години и ще бъде представена по нов начин, когато музеят отвори отново.  

Въпреки затварянето Музеят на Хундертвасер ще продължи да работи и да радва любителите на изкуството. Докато сградата се готви да се превърне в климатично неутрална, музеят буквално излиза на улицата, като превръща градската зона, известна във Виена като Квартал на Хундертвасер, в изложбена зала на открито. На 27 юни там ще се проведе летен фестивал и ще бъде открит проектът CLOSE/D, в рамките на който 12 художници ще представят своите гледни точки за околната среда и устойчивостта в изложба на открито.

Фасадата © Eeva Kelety

------

ЗА МУЗЕЯ

Музеят на Хундертвасер, е проектиран от самия художник в духа на всичките му философски и творчески принципи. Фриденсрайх Хундертвасер е един от най-важните австрийски художници на ХХ век (1928-2000). Днес музеят съхранява най-голямата колекция в света на негови картини, печатни графики, гоблени и архитектурни дизайни.

Първият „зелен музей“ във Виена също така показва екологичните пристрастия на Хундертвасер, който експериментира с тревни покриви и засажда дървета във фасадите на сградите. Музеят се помещава в сграда от 1892 г., която преди това е била фабриката за мебели "Тонет" (Thonet) в стил, съизмерим с изкуството на Хундертвасер. Ремонтът на сградата е планиран от самия Хундертвасер и е извършен в периода 1989-91 г. , а музеят е открит на 9 април 1991 г. Общата площ достига близо 4000 кв.м.

Сградата е в типичния за Хундертвасер стил – с вълнообразни подове, забележима липса на прави линии, ярки цветове и изобилстваща зеленина. Хундертвасер е заклет хуманист и страстен природозащитник, който работи цял живот върху идеята за хармонията между човека и околната среда. 

 

 

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Фантазията е като сладкото. Трябва да я размажеш на солидна филия хляб. В противен случай е безформена и не можеш да направиш нищо с нея.“

Итало Калвино, италиански писател, роден на 15 октомври преди 103 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина